Последни блог постове

 В днешното издание на рубриката “Проектите на олимпийците” ви срещаме с Иво Дилов (дясно на снимката) и Станислав Димитров (ляво), възпитаници на СМГ и дългогодишни състезатели по математика и информатика на национално, балканско и международно ниво.

Понастоящем са студенти във Факултета по математика и информатика при Софийския университет, но още докато са в гимназията започват да подготвят и да помагат на по-малките да следват техните стъпки. През свободното си време пътуват и се забавляват, тренират гимнастика и плуване, но много добре знаят какво искат и обичат да правят. Те следват своето призвание и през изминалата година създават СиКадеми - образователен център за метаматика и информатика, за забавно и интересно решаване на задачи, подготовки за кандидатстване и специализирани състезания.

Иво Даниел Дилов е носител на бронзови медали от Балканиада по информатика 2015 и Жаутиковска олимпиада (по информатика) 2014, както и на сребърен медал на Жаутиковска олимпиада (по информатика) 2016. Продължава да се състезава и до сега като студент, като най-значимото постижение е класирането на отбора му (Иво, Даниел Атанасов и Антон Чернев) на световните финали на студентското състезание по програмиране - ACM ICPC 2018. От над 10 години български отбор не се бе класирал, а те успяха да се издигнат до 56-о място.

Станислав Георгиев Димитров като ученик участва в националните състезания по математика, на Всерусийската олимпиада по математика, Шаригинската геометрична олимпиада и турнира на Младите математици, но като студент рядко намира време за математически състезания.  Той е и един от авторите на сборника “555 задачи по геометрия. Решения по “Геометрия в картинки” на А. В. Акопян” (прочети повече тук).

И двамата са ангажирани с образованието си по Компютърни науки в СУ, където се нагърбват с нелеката задача да вземат 3 и 4 курс за една година. Иво води школи в SIcademy, Телерик и СМГ, подпомага националните състезания по информатика с авторски задачи, но е намерил време да поработи и по интересен deep learning проект на американска компания. А Станислав съчетава работата с деца и с водене на упражнения във ФМИ.

Иво споделя, че ясно помни, когато за първи път стъпва “от другата страна”. “Бях още 7-ми клас и Яшу, който ме беше научил да програмирам в 5-ти клас, ми предложи да му помагам с преподаването на тазгодишните петокласници, които тепърва прохождаха в информатиката. До този момент ми изглеждаше сякаш всеки, който разбира от програмиране, може да го преподава на тези, които не разбират. Тогава осъзнах колко съм грешал! Как да обясниш това, което на теб ти е очевидно на човек, който дори не разбира основите? Трябва не просто да разбираш от това, за което говориш, ами да успееш да се поставиш на мястото на ученика и да подбереш точните думи, с които да го насочиш в правилната посока. Математиката много ми помогна за това, защото там те учат точно как да обясниш как от “неубеденост в X” да стигнеш до “убеденост в X”, демек да докажеш X. И така след още много лагер школи, курсове и обучения, които съм водил, стигнах до там където съм сега.”

Станислав открива, че му харесва да работи с деца и в първи курс усилено изготвя планове, задачи и подходи за по-ефективна работа. “Бил съм жури на Младежката Балканска олимпиада през 2017, когато България беше домакин на събитието (във Варна - бел. ред.), както и две поредни години съм част от международното жури на Турнира на младите математици.”

В момента екипът от преподаватели в СиКадеми е от 4 човека - освен Иво и Станислав (когото всички наричат Стенли), Костадин Гаров (бронзов медалист, БОМ 2016) и Станислав Йорданов - всички бивши състезатели с участия на международни състезания. Идеята за създаването на своя академия се се ражда още през 2017 г., а първите курсове стартират през април на изминалата година. “След цяла година водене на редовни курсове, Стенли беше решил, че много неща в процеса на организация на курсове могат и трябва да бъдат правени по начин, който се фокусира над важното, а именно - обучението на децата.” Стартират с курсове по математика за 4-и клас, а сега имат курсове от 2-и до 8-и клас.  Основната част от курсовете подготвя младите ученици за състезанията по математика, пред които са поставени най-малките. А от тази учебна година подготвят и ученици от 7-8-ми клас за младежката балканиада по математика.

“Това, на което се осланя нашата академия, е състезатели да обучават състезатели в малки групи по интересен и забавен начин. Така ключовите знания и умения могат да се предават бързо и ефикасно. “, гордо отбелязва Иво Дилов.

Може ли човек да посещава школата, ако е начинаещ? “Да! Повечето курсове, които предлагаме, са за напълно начинаещи.”

На уебсайта на Сикадеми www.sicademy.bg има информация как може да се запише всеки желаещ.

Контакти
Телефон: +359 899856334, [email protected]
Адрес: Ж.К. Лозенец ул. Христо Смирненски номер 9

Александър Шумаков учи във Факултета по Математика и Информатика към Софийския Университет, а преди това завършва ПМГ Хасково. 
В различните етапи на училището любимите му предмети се въртят -  информатика, физика, математика, литература, английски език. Затова и е ходил на състезания по всички изброени, като постиженията му по информатика и математика се отличават най-много.

"По информатика ходех в прогимназията, а с математика най-сериозно се занимавах в 11-ти и 12-ти клас. Пиедесталът на постиженията ми са бронзово и сребърно отличие съответно на азиатските състезания SASMO и AIMO през 2014 г.", казва Сашо. В момента работи като програмист. А сред нещата, с които обича да си запълва циферблата, са видеоигри, книги, филми и, разбира се, музика.

"Има прекалено много наука в музиката, от която хората бягат. За мен всеки занимаващ се с музика човек, а дори и активните слушатели, са на едно интуитивно ниво физици и математици - имат нюх за броене, чуване на числа във формата на честоти, усещане на хармонии, които са връзки между различни честоти, и т.н. Относно моята музика - старая се във всяко едно парче, в което участвам по някакъв начин, да има химия и в изпълненията, и в посланието към слушателя."

В музикалното му амплоа го познаваме като Parkman, а ние, разбира се, побързахме да разберем от къде идва арстистичния му псевдоним. 

"Parkman малко звучи като супер герой и човек може би би си помислил, че съм активист за нещо като Грийн Пийс или тем подобни, но реалната история е доста по-неангажираща. Когато започвах да пиша първите си текстове излизах с една компания, от която всички бяха от една махала, и сборния ни пункт беше Градската градина. Там пък имаше едно заведение, което беше обърнало името на градината на английски, и се казваше Сити парк. По някаква причина ми звучеше добре и лесно запомнящо се да съм “момчето от градината” и оттам Parkman. От друга страна, обаче, това име нямаше да го има ако нямаше образ, който да запечатам в него, така че бих казал, че моите си кретени са виновни за него. Ако не бяха те, то най-вероятно щях да копирам Kota the Friend и да се кръстя Сашко Приятелят."

 Също така е част и от суперформацията, току-що изгряла на българския хип хоп хоризонт - Ф4, в която дели сцена, студио и микрофон с Михаил Павлов - MishMash и Камен Колев - Warp. 

"Тази история е доста по-дълга. Накратко - другите двама главни замесени и основоположници на групата, Камен и Мишо, са от Шумен, та са си градски, аз се запознах с Мишо на морето преди години, защото му бях фен и отидох да му го кажа в лицето (и мисля че беше останал малко шокиран тогава), а с Камен се познаваме от интернет. Започнахме да се сформираме като групировка през далечната 2016-та, като идеята беше няколкото идиоти, които сме, да си имат моментален отдушник за лоши чакри. Тогава, обаче, нещата не се получиха и зарязахме идеята в архивите, откъдето и я изкарахме края на 2018-та. Успяхме да се съберем на едно място и за няколко месеца избълвахме достатъчно голямо количество продукция да ни издържи до края на лятото. Работният процес протича така - никога не знаем какво ще правим до последния момент, всеки се надвиква с останалите, Мишо може би се къпе, аз говоря с някой по телефона, Камен се рови в Ютуб и по някое време решаваме, че трябва да скалъпим нещо. Този момент се проточва между половин и един час и каквото стане бива оставено да съхне. Няма един генератор на идеи, всеки се меси в работата на другите и казва какво не му харесва, което според мен е и причината да звучим по-естествено и отличимо отколкото в самостоятелните си работи.             
(TL;DR) Ф4 е полимеризация на захар, подправки и всичко, което сме сметнали за хубаво в някакъв момент. Пък ще видим дали наистина е хубаво по-нататък."

"Като рападжии една от най-важните теми за нас е колко сме яки всъщност. Извън това често наблягаме на осмиване на статуквото и на самите себе си, защото единственото по-смешно от това да се водиш по стадото, е да си мислиш, че си нещо повече, ако не го правиш."

Що се отнася до съвременната хип хоп сцена, според Александър "хората започват да се усещат, че има много почва, от която може да поникне и много хляб (да, според мен хлябът никне в тези среди, расте по дървета). Най-вълнуващо ми е когато някой от SoCalledCrew или Голям Юс има пръст в нова продукция и за тях бързам най-нетърпеливо. Въпреки това има още доста готини хора, които няма да споменавам поименно, защото ще стане твърде дълго."

През годината Сашо си обещава да се захване по-сериозно с нещата, които все отлага. Планират общо около 8 албума от всички около Ф4, но за момента нямат по-конкретен план. "Песни ще има със сигурност и със същата сигурност ще се стараем ние, всички около нас и хората, които ни слушат, да са здрави и добре."

И двамата са състезатели по информатика. Александър Гьорев е носител на почетна грамота от Международната олимпиада по информатика от 2009 година, а Станислав Николов е участник в Младежката балканска олимпиада по информатика от 2016 година.

 
Днес ги срещаме в блиц:

1. Представи се в едно изречение!

Александър: Казвам се Александър, на 25 г., роден в София, израснал в Пловдив, завършил в Германия, работещ в САЩ.
Станислав: Няма пък!

2. В момента се занимавам с ...

А: … разработване на софтуер за hedge fund в Ню Йорк.
С: Информатика, математика, лингвистика, физика... абе всичко.

3. Как те наричат приятелите?

А: Сашо, Сáка, Алекс.
С: Джо, I guess е по-кратко и запомнящо се от Станислав.

4. Най-ценното, което състезанията ми дадоха...

А: … многобройни приятелства и възможности за развитие.
С: Нови приятели, перспектива какво могат другите на моята възраст, купони.

5. Но ми взеха...

А: … много здравословен сън. По редица причини - от безсъници, заради трудна задача, която не можеш да оставиш, докато не си решил, през събуждане в 3 сутринта, за онлайн състезание (TopCoder), до среднощни LAN партита по време на състезания и лагер-школи.
С: Невежеството и спокойствието, че мога да си седя на задника по цял ден и да очаквам добри резултати... също и здравето на черния дроб.

6. Последното международно състезание, на което участва?

А: Присъствено - ACM ICPC Northwestern Europe Regional Contest 2014 (NWERC) в Линшопинг, Швеция, онлайн - мисля, че беше един Facebook Hacker Cup около 2014 г.
С: CodeIT финалите, които бяха в София.

7. Какво отговаряше, когато те питаха "Когато порасна, искам да стана..."?

А: Най-ранният ми спомен е, че исках да стана космонавт.
С: Ми не помня, ама сигурно нещо тъпо като "работник във фабрика за шоколад".

8. А сега как отговаряш?

А: Професионален музикант.
С: Учен, откривател.

9. Любима история от състезание?

А: Ах, труден въпрос… толкова много са! В по-ранните години, когато не всички хотели имаха WiFi си спомням как обикаляхме различни части на хотела, търсейки свободни WiFi мрежи (или такива с не толкова сигурна защита), връзвахме един компютър към намерената мрежа, носихме си и рутери, които да предават интернет на останалите и си правихме нощни LAN партита по стаите и коридорите.
С: Не мисля, че която и да е от любимите ми е за разказване пред толкова широка публика :D

10. Най-досадният въпрос за един информатик?

А: “Ще може ли да ми преинсталираш Windows-а?”
С: "Ще ми оправиш ли принтера/телефона/facebook-а?" или "Може ли да хакнеш ${ИМЕ}?". Запомнете, хора, ние не сме tech support.

11. Три думи, с които би описал информатиката?

А: Предизвикателна, възнаграждаваща, интересна.
С: Мърдаща шарена математика

12. Три думи, с които ТЯ, ако можеше, би те описала?

А: “Имаше повече потенциал”.
С: Off-by-one errors

13. Каква е интересната и любопитна за теб нишка, която те спечели на нейна страна (кога и как?)

А: В началото (~5. клас) беше малко битка между състезанията по информатика срещу тези по математика, тъй като по това време вече имах някаква зародена любов към математиката от 2-3 години. Нещата, които наклониха везните в полза на информатиката, може би са колко интерактивно и бързо получаваш обратна връзка за това как се справяш. Също така те оценяват компютри, а не хора (математици), което малко или много елиминира каквато и да било субективност.
С: Като малък много обичах да играя компютърни игри, въпреки че никога не се бях замислял как и от къде идват. Просто се пръкваха. Често рисувах мои си измислени игри или се опитвах да разбера как работят механиките на някоя само по screenshot-ове в интернет. Един ден приятел на нашите ми показа html и как да си правя прости web странички. Предполагам може да се каже това е първото ми сблъскване с "код", дори и да не се води програмиране. Когато майка ми видя, че програмирането ми е интересно, тя ме записа в академията на телерик и останалото е история.

14. Най-великото изобретение, което българинът е дал на света?

А: Киселото мляко (fun fact - Стамен Григоров ми се пада прапрадядо).
С: Баницата

15. А ако можеше ти да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?

А: Хм, устройство, което разчита и записва сънищата ти би било готино. Винаги, когато се събудя, си спомням, че съм сънувал нещо, но не и какво точно.
С: Лек за смъртта

16. Как протича/ше една подготовка за състезание?

А: Ние се занимавахме с решаване на задачи общо взето целогодишно. Обсъждахме в междучасия със съученици, участвахме в онлайн състезанията (TopCoder, USACO и др). Също така обикновено пишехме молба до директора за освобождаване от часове през седмицата преди състезание и се събирахме в някоя компютърна зала и решавахме и обсъждахме задачи по цял ден (Е! Разпускахме и с някои компютърни игри между различните задачи). Също така последните години ходих за седмица преди състезание в шуменската школа “А и Б”. Много мотивиращо ми действаше фактът, че бях заобиколен от други състезатели.
С: Нищо не се променя преди или след състезания, опитвам се да поддържам постоянно високо ниво.

17. Кое според теб е най-интересното приложение на информатиката?

А: Целият напредък в сферата на изкуствения интелект и доста заинтригуващ. Ако успееш да достигнеш такова ниво, че да накараш компютри да започнат да се самообучават и правят експерименти и открития, с висока научна стойност, тогава смятам, че скоростта, с която ще започнат да се разрешават големи проблеми като например тези в здравния сектор ще започне да нараства с експоненциална скорост.
С: Или ще са невероятните алгоритми на google, способни да разберат, сортират и индексират цялото човешко знание и да ни го поднесат при нужда за секунди, или nothotdog - приложението, което казва дали има хотдог на дадена снимка.

18. Какво мобилно приложение му липсва на съвременния свят?

А: Светът има достатъчно мобилни приложения както си е.
С: Ако знаех, щяхте да слушате това интервю по новините... от личната ми яхта.

19. Живот и здраве, къде си се представяш след 5 години?

А: На някой плаж в Тайланд.
С: Твърде дълъг период от време, за да мога да отговоря, твърде къс, за да приемете за сериозно това че не знам. За сега ще кажа просто Европа.

20. А след 50?

А: В къща на Балкана.
С: На Луната или Марс (дори не се шегувам)

21. Къде може да те срещне най-често човек?

А: Чисто статистически погледнато или на работа или в леглото ми. Свободното си време прекарвам най-вече в дейности свързани със спорт (волейбол, йога, фитнес) или музика (свирене, ходене по концерти).
С: СМГ или градинките наоколо :D

22. Как протича едно твое ежедневие?

А: Обикновено се събуждам в 6:30, правя си сутрешната рутина (оправям си леглото, пия една бутилка вода, преговарям си малко немския речник, и още 2-3 неща), отивам на фитнес или йога за 1-1.5 ч., после на работа през деня, някои дни след работа свиря музика с колеги или играя волейбол, прибирам се, готвя си вечеря и обяд за следващия ден и времето до лягане е свободно за каквото дойде.
С: 1/3 преминава в сън, 1/3 в училище, останалото варира от ден на ден. Опитвам се сутрин да програмирам и да ходя на фитнес, а вечер да чета или уча нещо друго, но точно в момента програмата ми е в основен ремонт, така че няма да давам повече детайли.

23. Ако можеше да измислиш нова величина, за какво би била тя?

А: Величина за колко оптимално живееш живота си.
С: Мързеливост. Мисля, че ще е много полезна на хората да се подобрят (визирам себе си в случая) в това отношение.

24. Ако можеше да вземеш едно-единствено нещо със себе си на самотен остров, какво би било то?

А: Ако трябва да е предмет, може би пиано, ако не - добър приятел.
С: Самолет

25. Номинация и награда за най-добър учител отива при...

А: Дочка Панайотова и Лилия Иванова - първите ми учители по информатика в 5. клас. Без тях нищо, което последва нямаше да е възможно.
С: Някой не толкова добър, защото всички учители, които познавам би трябвало да са получили вече такива.

26. “Мисля, следователно съществувам” - Съществувам, следователно..?

А: ... е мое задължение да помагам на хората около мен, които имат нужда.
С: ...Мисля? wtf, какво мога да кажа :D

27. Любимо занимание/хоби?

А: Да свиря музика или да играя волейбол… все още не мога да реша кое ми харесва повече.
С: Пътуване, особено с колело или влак. Ако youtube се брои за хоби, определено него практикувам най-много.

28. Песента, която описва настроението ти в момента?

А: Tom Misch - It Runs Through Me
С: Milkshake... редакция: отварям интервюто 4 часа по-късно и сега си мисля за viva la vida

29. Последната книга, която прочете?

А: Умберто Еко - “Номер нула”.
С: 1984

30. За какво никога не ти остава време?

А: Трудно съчетавам всичките всекидневни задължения с развлечения без да жертвам времето за здравословен сън.
С: Абсолютно всичко. Дори и календарът да ми е празен, все не мога да сместя нищо като хората...

31. Какво му трябва на човек, за да е щастлив?

А: Човек трябва коренно да погледне в себе си и да отдели време се опознае. Да се замисли как различните външни фактори му се отразяват, и да елиминира негативните влияния във всекидневието си. Струва ми се, че голяма част от хората прекарват ежедневието си на автопилот без да отделят време, когато се спираш и оценяваш до къде си стигнал, защо правиш това което правиш и какво може да промениш към по-добро.
С: От биологична гледна точка, допамин.

32. Благородно завиждам на....

А: … реализиралите се професионални музиканти.
С: Всички успешни състезатели и учени.

33. Какво ти предстои до края на академичната/календарната година?

А: Много пътувания, концерти и живот и здраве сватба (не моя).
С: Парти за посрещане на следващата.

34. Поздрави събеседника си!

А: Продължавай в същия дух и прави това, което те вълнува.
С: Честит рожден ден!

35. Пожелай ни нещо!

А: Скоро да се разраснете достатъчно, че да правите и международни срещи извън България.
С: ъъъъм, повече олимпийци?! Не съм сигурен как се пожелават неща на организации.

36. Съвет към младите състезатели?

А: Да не се страхуват да се запознават със състезатели от други градове и възрастови групи. Приятелствата създадени по време на състезания и школи траят надълго и надалече. Също така, ако има нещо, което искаш да постигнеш - започни от днес и си поставяй малки цели, които да те направляват. Чистият психичен ефект на това да зачеркнеш нещо завършено от TO DO листа си е адският мотиватор (пристрастяващо е веднъж, като започнеш).
С: Не се отказвайте, дори и да изглежда трудно или да нямате успехи. Най-вероятно няма да стане по-лесно така или иначе xD. Важно е да имате ясна представа какво ще правите с живота си, какво ще постигнете и как състезаването ви приближава към това.

Стефан е носител на сребърен и бронзов медал от Международната олимпиада по информатика през 2008 и 2009 г.
Добрин е сребърен и бронзов медалист от Балканската олимпиада по информатика през 2016 г., Европейската младежка олимпиада - EJOI от 2017 г., както и от Romanian Masters of Informatics от 2018 г. 

Днес ги срещаме в блиц: 

1.       Представи се в едно изречение!
   
   Стефан: Стефан Аврамов, бивш състезател по информатика.
   Добрин: Моето име е Добрин Башев и съм ученик от X клас в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ – гр. Габрово.

2.    В момента се занимавам с…
   
   С: Програмирам на работа, имам разни и други хобита извън нея.
   Д: Състезателна информатика.

3.    Как те наричат приятелите?
   
   С: Стефчо, Стеф, Аврамов
   Д: Използват всякакви вариации на името ми, но най-често Доби.

4.    Най-ценното, което състезанията ми дадоха…
   
   С: Приятели, интересна работа все още и някаква добра долна граница за най-лошото в неизвестното бъдеще.
   Д: Възможността да се запозная с много хора със сходни интереси, всеки от които има нещо оригинално и неповторимо в себе си.

5.    Но ми взеха…
   
   С: Не чувствам да са ми взели нещо, тогава исках това да правя, така си почивах и ми беше забавно, не съм жертвал нещо. По-късно разбрах за социалните контакти, но тогава не знаех, че съществува такова нещо, никой не ми каза.
   Д: Значително количество свободно време, което така или иначе нямах представа какво ще правя.

6.    Последното международно състезание, на което участва?
   
   С: Студентската по информатика в Букурещ сякаш? Но не помня кога беше, отдавна.
   Д: Romanian Master of Informatics, което се проведе от 10 до 13 октомври 2018 г. в Букурещ.

7.    Какво отговаряше, когато те питаха „Когато порасна, искам да стана…“?
   
   С: Динозавър, пилот, художник, имаше градация.
   Д: Зъболекар, адвокат, хидроинженер.

8.    А сега как отговаряш?
   
   С: Пенсионер. Шегувам се – рокзвезда ;)
   Д: Искам да се занимавам в областта на компютърните науки. Времето ще покаже какво точно.

9.    Любимата история от състезание?
   
   С: На една школа своеволно отидохме да гледаме на кино The Dark Knight, навръщане учителите ни издебнаха от храстите, накараха ни се и ни прокудиха към вкъщи веднага. Все още не съм напълно сигурен каква беше логиката, може би защото се прибрахме късно и сме си рискували живота, не знам. Но ако е за конкретно състезание точно… класирах се за националния отбор за 10 точки, от над 1000 максимум. На момчето след мен му беше доста тъпо.
   
   Д: Бяхме на национална олимпиада по информатика в Хасково. Цялата габровска група отиде на награждаването (или както е прието да се нарича - сватбата). Спонсорите от „Дерони“ бяха подготвили по една торба с лютеница за ръководителите на победителите. След края на церемонията аз събрах смелост да помоля за една от останалите торби. На традиционната обща снимка с наградите всеки държеше по нещо от торбата. На път за общежитието се отбихме в хипермаркет като оставихме торбата с лютеница за съхранение на гишето за информация. Заедно с Цвета Тодорова няколко пъти обиколихме целия магазин, когато съобщиха, че магазинът затваря. Всички се запътиха към касите и се образуваха огромни опашки на касите. Докато чакахме да бъдем обслужени, чухме следното съобщение: „Моля госпожица Цвета Тодорова и господин Добрин Башев да се явят на информация“. Последва второ съобщение, което призоваваше групата от Габрово да се яви на информация, а аз бях достатъчно несъобразителен да успокоя Цвета с думите: „Спокойно, никой тук не знае че сме от Габрово“. Когато всичко приключи, срещнахме погледа на ръководителя ни Тоня Ноева, чието лице беше придобило цвета на лютеницата заради нашето огромно закъснение.

10.   Най-досадният въпрос за един информатик?
    
    С: „Най-досадният въпрос за един информатик?“ ;) … предполагам „Имаш ли си приятелка?“.
    Д: Как доказваш, че това е вярно?

11.   Три думи, с които би описал информатиката?
    
    С: По-интересна математика.
    Д: Иновативна, вълнуваща, оригинална.

12.   Три думи, с която ТЯ, ако можеше, би те описала?
    
    С: Талант, макар пропилян.
    Д: Решителен, креативен, инициативен.

13.   Каква е интересната и любопитна за теб нишка, която те спечели на нейна страна?
    
    С: Стартът беше завист към съученик и неговите успехи, но беше благородна. Реших и аз да се пробвам и се развих без да му преча. Оказа се, че ми се отдава, хареса ми колко разнообразни проблеми и по колко различни начини се решаваха и как можех често сам да ги измислям без да чета чужди теории.
    Д: О, не беше просто една нишка, а много и то памучни. Говоря за тениската с телеришка нинджа, която носеше г-жа Галя Неделчева, когато в пети клас търсеше желаещи за школа по информатика.

14.   Най-великото изобретение, което българинът е дал на света?
    
    С: Нямам силно мнение, но кирилицата предполагам?
    Д: Прототип на съвременния компютър.

15.   А ако можеше ти да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?
    
    С: Нещо по-достъпно и безопасно за персонално хвърчене насам-натам, примерно.
    Д: Квантов компютър.

16.   Как протича/ше една подготовка за състезание?
    
    С: Нямах специална подготовка, често заспивах с проблем, понякога математически ;) Понякога сутрин се събуждах с решение и го пробвах през деня.  Просто имах период в началото, в който нонстоп някаква задача не ми даваше мира и се чудех как се решава. Нямах нещо специално за преди състезание.
    Д: Решаване на задачи. После идва най-трудната част – да си приготвя багажа.

17.   Кое според теб е най-интересното приложение на информатиката?
    
    С: Al може би? Ще помогне да се разберем и ние самите повече, дали за добро или лошо, ще разберат внуците ни.
    Д: Изкуствен интелект.

18.   Какво мобилно приложение му липсва на съвременния свят?
    
    С: Не се сещам, всичко мобилни приложения си има сякаш, дори в излишък. Може би такова, което да те ограничава колко време си гледаш телефона, но не мисля, че някой че го ползва, а и предполагам има вече.
    Д: Честно казано, не се сещам за някакво важно мобилно приложение, което още да не е създадено.

19.   Живот и здраве, къде си се представяш след 5 години?
    
    С: На някоя сцена под земята.
    Д: В университет, силно се надявам някой престижен.

20.   А след 50?
    
    С: Просто под земята ;)
    Д: Радвам се, че нямам никаква представа за това. Иначе защо ми е да живея, ако знаех как ще се развие животът ми.

21.   Къде може да те срещне най-често човек?
    
    С: Да си карам колелото из парковете или да чета някоя книга пак там.
    Д: В училище. Някаква тайнствена сила ме държи в него часове наред след последния звънец.

22.   Как протича едно твое ежедневие?
    
    С: Работа, след това различно, или карам колело, или свиря, или ходя на суинг, или всичко, или нещо друго.
    Д: След като стана от сън имам около час (понякога повече) за разни дейности, които изискват максимална концентрация. След закуска отивам на училище, а след училище се предполага, че пиша домашни. В свободното си време се старая да присъстват различни занимания и като цяло го използвам доста ефективно, макар че винаги може и по-добре.

23.   Ако можеше да измислиш нова величина, за какво би била тя?
    
    С: За стойност на съществуване.
    Д: Вероятно нещо свързано с поведението на елементарните частици.

24.   Ако можеше да вземеш едно-единствено нещо със себе си на самотен остров, какво би било то?
    
    С: Акустична китара.
    Д: Слънцезащитен крем.

25.   Номинация и награда за най-добър учител отива при…
    
    С: Стоян Капралов, макар че ми е преподавал може би 5-6 часа максимум, за съжаление.
    Д: Изпитвам огромна благодарност към всички свои учители, които са ме научили на нещо ново или са породили у мен интерес към даден предмет. Учителят, който е оказал най-голямо влияние върху мен, е Младен Манев. Той не пестеше усилия да помага на своите ученици, учеше ни на дисциплина и отговорност, беше мъдър, проницателен и винаги ни зареждаше с позитивното си излъчване.

26.    „Мисля, следователно съществувам“ – Съществувам, следователно…?
    
    С: Няма да си губя времето особено.
    Д: Мисля. Тоест: съществувам, тогава и само тогава, когато мисля. Още не съм открил смисъла в съществуването, лишено от мислене.

27.   Любимо занимание/хоби?
    
    С: Да свиря.
    Д: Като оставим настрана информатиката, обичам да свиря на пиано.

28.   Песента, която описва настроението ти в момента?
    
    С: Touchè Amorè – Green
    Д: Try everything

29.   Последната книга, която прочете?
    
    С: Chuck Palahniuk – Choke, всъщност и препоръчвам, тъпите не ги дочитам.
    Д: Червените мишки. Кой каза че приказките са само за малки деца?

30.   За какво никога не ти остава време?
    
    С: За всичко имам време.
    Д: Щеше ми се да имам повече време за четене.

31.   Какво му трябва на човек, за да е щастлив?
    
    С: Не мисля, че има нещо, което да е валидно за всеки. Може би някаква сигурност и достъпност до базовите неща, нататък сам си го избираш…
    Д: Цел.

32.   Благородно завиждам на…
    
    С: Joshua Homme, примерно.
    Д: Хората, които не се притесняват да споделят чувствата си и да казват това, което мислят.

33.   Какво ти предстои до края на академичната/календарната година?
    
    С: Суинг партита и фестивали, да посетя два големи рок фестивала в чужбина, да свирим пред хора с групата, надявам се, или поне да измислим добри песни ;)
    Д: Първото и най-важно нещо е международният есенен турнир по информатика „Джон Атанасов“

34.   Поздрави събеседника си!
    
    С: Йо!
    Д: Привет!

35.   Пожелай ни нещо!
    
    С: Пожелавам ви базовите неща и да си излизате от комфортната зона по-често ;)
    Д: Бъдете все така мотивирани да подкрепяте българските състезатели по природни науки и споделяйте радостта от техните успехи.

36.   Съвет към младите състезатели?
    
    С: Не правете нищо насила и не бъдете скучни.
    Д: Да очакват неочакваното, особено на състезания по информатика.

През 1987 г. България става инициатор на идеята за Международна олимпиада по информатика (МОИ). Първата МОИ се провежда в гр. Правец през 1989 г. с участието на ученици от 13 страни.

Инициативата на България за Международна олимпиада по информатика се корени още в началото на 70-те години на миналия век, когато, по примера на извънкласната работа по математика, се слага началото и на извънкласната работа по информатика. Започва се със семинари, задочни и летни школи, конкурси в списания, състезания и олимпиади по информатика на различни равнища в страната.

С времето училищните състезания прерастват в градски, те от своя страна – в национални, започват участия в международни състезания нас и в чужбина. Така се стига до идеята и за Международна олимпиада по информатика (МОИ).

Обединител и инициатор на извънкласната дейност по математика и информатика в страната е Екипът за извънкласна работа по математика и информатика (ръководител Петър Кендеров) към Съюза на математиците в България (СМБ). Опитът на екипа в международните олимпиади по математика (МОМ) се адаптира по-късно и към организацията на първите две международни олимпиади по информатика (вж. Началото).

СЪСТЕЗАНИЯ ПО ИФОРМАТИКА ПРЕДИ 1989 г.

Състезания по програмиране

В началото на 70-те години на ХХ век в някои български училища започват да се провеждат Състезания по програмиране. По това време броят на компютрите в страната не е голям и достъпът на ученици до тях – силно ограничен. Състезателите пишат програмите си на хартия, които журито оценява. Ако има компютърно време на разположение, програмите се изпълняват. След появата на микрокомпютрите, състезанията започват да се организират подобно на днешните – изпълнението на програмата на компютър става задължителен елемент от оценяването.

От 1985 г. Екипът за извънкласна работа по математика и информатика към СМБ, съвместно с Министерството на образованието и науката, организира ежегодно Национална олимпиада по информатика (НОИ). Първата се провежда през май 1985 г. в София. Олимпиадата протича в два кръга за две възрастови групи. Успешно представилите се ученици от 8-11 клас се допускат до втория – републиканки кръг на олимпиадата, който се провежда в различни градове на страната.

Във втората половина на 80-те години на миналия век в България вече е натрупан сериозен опит в провеждането на състезания по програмиране за ученици. От 1987 г. започва организирането на международни състезания по програмиране:

През май 1987 г. София е домакин на Втората международна конференция на IFIP и UNESCO Децата в информационния век (19-23 V.1987). По идея на акад. Благовест Сендов, председател на Организационния комитет на конференцията, Екипът за извънкласна работа по математика и информатика към СМБ организира паралелно с конференцията Междуна­родно отворено състезание по програмиране за ученици (17-19 V.1987). Състезанието се провежда в две възрастови групи (до 14 и над 14 го­дини). Участват 28 ученици от 6 страни: България, ГФР (дн. Германия), Румъния, Съветският съюз (дн. Русия), Унгария и Чехословакия. Председател на Международното жури е акад. Петър Кендеров. Победител в старшата възрастова група е Вълчо Вълчев, ученик от Математическата гимназия в Бургас.

През лятото на 1987 г. в Братислава се провежда Международно състезание по програмиране. В него участват България, Съветският съюз (дн. Русия) и Чехословакия.

През 1988 г. Варна е домакин на Международното състезание по програмиране за професионални училища и техникуми. В него участват общо 18 ученици от България, ГДР, Куба, Полша. Съветски съюз (дн. Русия) и Унгария. Председател на Международното жури е Павел Азълов.

През 1988 се провежда и Международно състезание по компютърни науки в Нова Горица, бивша Югославия.

Подбор и подготовка на българските отбори

Участниците в българските отбори за международни състезания по информатика се подбират измежду най-добре представилите се ученици в Националната олимпиада по информатика. С избраните десетина от тях се провежда двуседмична подготовка. Тя се ръководи от преподаватели и аспиранти към Математическия факултет (дн. ФМИ) на Софийския университет и МИ с ИЦ (дн. ИМИ) при БАН, както и от изявени учители. Резултатите от контролните работи на участниците и преките впечатления от тяхната работа са базата за сформиране на български отбор за международни състезания.

Източник: Музей на математиката и информатиката в България

Проф. Красимир Манев е завършил Математика във ФМИ на СУ „Св. Климент Охридски“ със специализация по теоретични основи на информатиката. От 1976 г. до 2013 г. преподава Дискретна математика, Алгоритми и Програмиране във ФМИ на СУ, а от 2013 г. преподава и в Нов български университет (НБУ). Автор е на повече от 75 научни публикации и над 30 учебници и учебни помагала за ученици и студенти. От 1981 г. до 2001 г. е член на Национална комисия за извънкласна работа по информатика, а между 1999 г. и 2001 г. е председател на Комисията. Многократно е бил ръководител на българските отбори за участие в международни и балкански олимпиади. Член е на международния комитет на IOI в периодите 2001 г. – 2003 г. и 2006 г. – 2013 г. и е Президент на IOI през 2009 г., както и от 2014 до 2017 г. Професорът е и един от учредителите на младежката олимпиада eJOI - София, 2017.

International Olympiad of Informatics (IOI) е международно състезание по програмиране. То е едно от най-старите в света и едно от най-мащабните по рода си. Провежда се ежегодно вече повече от четвърт век. IOI води началото си от времето, когато България има международна известност с компютрите “Правец”, които произвежда ъс световна известност, което напомня за мястото на България в тази индустрия.

“Ние сме екип от хора, които направиха първата олимпиада по информатика, която съществува и до днес и, която е втората може би по големина след математическата. Има една особеност, че някои от държавите изчезнаха, появиха се под друга форма и не всички държави са участвали равен брой пъти. Но във вечната класация на първо място е Китай, безусловно, които са участници още от първата олимпиада. Не са пропускали нито една. Следва Руската федерация, която, така да се каже, губи медалите си във времето когато е била Съветски съюз, за това е малко по-назад от Китай. На трето място в тази вечна класация е Полша. На четвърто - Румъния. А на пето място - България. Съединените щати, които са пропуснали първите няколко години, все още не могат да наваксат тази липса на ранните медали и са малко след нас. Къде ще се проведе олимпиадата решава международният комитет на олимпиадата, чийто президент съм аз. (2016, към момента на интервюто, бел. ред.)

Всяка година разглеждаме кандидатури на различни държави и в зависимост от характера на предложенията и възможностите избираме един от кандидатите, който да стане домакин. Четири години след като сме го избрали, за да има време да се подготви за това събитие. През 2018 г. олимпиадата ще бъде в Япония. През 2019 г. Азербайджан ще посрещне олимпиадата, а през 2020 г. - Сингапур.” 

“В съвременните институции, специално тези, които се борят с престъпността, просто не е възможна работа без софтуер. Не можете да оставите един човек да ходи от град на град да краде и във всеки град да му бъде налагано минимално наказание, като че ли за пръв път е хванат, просто защото няма данни от другите места, където е злоупотребил и е крал. Тези неща са абсолютно необходими в 21 век и е редно българските софтуерни фирми, които са доказали качествата си, да изпълняват тези проекти, а не да бъдат раздавани срещу невероятно големи суми на чужди компании."

"Коя българска черта от характера пречи за успеха?" - “Чертата на българина да живее по лекия начин. Да може да спечели без да се труди. Ако има начин да се печели без труд, това е мечта на много българи, според мен. Българинът сякаш не може да повярва, че човек може да забогатее с работа или от работата може да получи удоволствие. Това ми се с струва, просто убива всички инициативи и е причина да не сме много добре.”

“Преподавам от 1976 година. Грубо казано, това са 40 години. Ако около 300 души, смятам, че на година са били мои студенти, за 40 години по 300 души, това са 12000 студенти. Срещат ме хода на улицата, които говорят за мен, с мен като сякаш сме много близки, от което аз разбирам, че някога аз съм бил техен учител, но не за всички знам. Хората, на които съм преподавал, са предимно много успешни програмисти. Те са топ специалисти, топ мениджъри вече в индустрията. (..) Много мои студенти работят в престижни фирми. Google, в Цюрихския филиал, във филиала в Калифорния, в Лондон. С някои хора се чуваме по-често, с някои по-рядко. Някои ми се обаждат, за да помогна за нещо. Някои се обаждат и питат могат ли те да помогнат за нещо. Неотдавна се състоя Балканиадата за ученици - всяка година балканските държави се събират, което е много хубава подготовка за международната олимпиада. През 2015 г. олимпиадата беше в Русе. Имаше известно недофинансиране. Не достигаха малко пари. Обади се наш състезател Емил Ибришимов, който също е вече успешен мениджър в областта на софтуера, и каза, че фирмата му се интересува, без да знае за олимпиадата, дали може да помогне с нещо и беше добре дошъл. Той помогна да стане една хубава Балканиада в Русе.”

“Започнах да уча в София на 15 години. Сам в общежитието на Националната гимназия. Нямаше кой да ме изпере. Беше ми трудно, но всички мои съученици бяха в същото положение, помагахме си един на друг. Дъщеря ми беше много добра по математика, но избра друга професия -психолог, занимава се с модерния сега human resources management. Синът ми е приет в университета от Националната олимпиада по информатика. Той се занимаваше с информатика почти непрекъснато в ученически години, но предпочете да следва бизнес стопанско управление в Стопанския факултет на СУ. Стана мениджър на софтуерна фирма, която по-късно стана и филиал на американска софтуерна компания. Сега той е вице-президент на българския клон на тази софтуерна компания, така че и двамата имаха математически качества.

Баща ми не ми даваше съвети. Майка ми, напротив, тя съветваше непрекъснато. Тя, когато ме забележи, че през деня не уча, молеше, понеже сме в едно и също училище, колегите, с които имам час, да ме изпитат и да ми напишат лоша бележка, за да ми натрие носа и следващия път да се готвя по-усилено. Не ме допускаше изобщо да се отпускам. Караше ме да уча непрекъснато и да бъда в час и така завърших с пълно отличие осми клас в историческото училище Априлов.”

“Олимпиадата събира около 300-320 ученици от 80-85 държави. Ние сме една от силите. силите, олимпиадата е върхът на една пирамида от участници. По-важното за нас като тийм, който работи по организация на олимпиадата, е, че увличаме достатъчно деца, които да се занимават с програмиране без да са състезатели. А такива хора са важни за индустрията.

Селекцията се прави след трите кръга на Националната олимпиада. Общински избира хора за областния кръг. В областния кръг се избират хората за националния. А националният кръг избираме 12 души за разширен състав. Следват няколко контролни състезания, подготовка на тези 12 човека и няколко контролни, от които избираме четворката, която ще ни представя през съответната година.

Известно е, че човечеството понякога ражда гении. Генадий Кераткевич е едно такова все още дете. Той е студент, влезе в четвърти клас в Международната олимпиада и още с първото си явяване на тази 10-годишна възраст завоюва първия сребърен, няколко точки го делиха от златните медали. След това Караткевич още 6 пъти участва в олимпиада. Няма друг човек със 7 участия. В следващите 6 участия завоюва 6 златни медала, като три от шестте беше абсолютен първенец. Това е много рядко срещан феномен. Имаме много добри позиции. В челната 100-ца за всички времена имаме 7 човека. (към момента второ място заема Христо Венев с четири златни и един сребърен медали, бел. ред.)

Нашата професия е много трудна. В областта на информатиката е необходим огромен труд, който обаче се отплаща много сериозно. За това бих казал “не спирайте да работите, трудете се много и ще имате успех в нашата област”.”

Следното интервю с Красимир Манев, част от рубриката VIB - Very Important Bulgarians,
бе излъчено в ефира на Bloomberg TV през май 2016 - вижте цялото тук.

Мартин е едва 8 клас, но е изгряваща звезда в информатиката - носител на единственото българско злато на първата Европейска младежка олимпиада по информатика, 2017. Момчил е трикратен сребърен и двукратен бронзов носител от Международни и Балкански олимпиади по информатика, вече завършил бакалавър в Кеймбридж.

1.     Представи се в едно изречение!

Мартин: Мартин Копчев - 14-годишно момче от Габрово, което обича да се занимава с математика и информатика.
Момчил: Момчил Пейчев, на 22 години от Варна.

2.     В момента се занимавам с ...

М.К.: Aми, в момента отговарям на въпросите от блиц интервюто. Сега сериозно – участвам в състезания по математика, информатика и английски език и се подготвям за предстоящите сериозни състезания, в които ще се изисква прилагане на голям обем от знания.
М.П.: Надявам се успешното ми приключване на бакалавъра по компютърни науки в Кеймбридж.

3.     Как те наричат приятелите?

М.К.: Тъй като фамилията ни не е често срещана, а и е малко по-странна, към всички от семейството се обръщат по фамилия. Като се замисля и аз не съм изключение. За роднините и приятелите съм просто Марти!
М.П.: Момчил, Момчи, Момо.

4.     Най-ценното, което състезанията ми дават/дадоха…

М.К.: Благодарение на състезанията пътувах много и изживях много хубави моменти – награждавания, поощрения, признания, които едва ли щяха да ми се случат без това, с което се занимавам. Срещнах изключително умни хора, с които споделяме общ интерес – страстта към науката. Но най-ценни са знанията, които съм придобил.
М.П.: Приятелства и пътувания. И от двете по много.

5.     Но ми взеха…

М.К.: Голяма част от свободното време.
М.П.: Много време също така.

6.     Последното международно състезание, на което участва?

М.К.: International Autumn Tournament in Informatics 2017, където спечелих сребърен медал.
М.П.: Като ученик – международната олимпиада по информатика в Тайван, 2014.
Като студент – северозападните европейски регионали, които са квалификация за финалите на световното за студенти (NWERC ACM-ICPC), в Бат (Англия), 2016.

7.     Първата/последната ти мисъл в деня на олимпиада/състезание?

М.К.: Първата ми мисъл е "Време е!", а последната зависи от представянето ми.
М.П.: Първата предполагам е ‘‘Оф, спи ми се‘‘, втората може би ‘‘Woohoo, време за екшън‘‘, веднага след състезанието: ‘‘Май не беше толкова зле‘‘ или ‘‘Пхаха, много го омазах‘‘. В края на деня вече гледам да не мисля за състезанието, така че няма нещо конкретно.

8.     Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

М.К.: Учител по математика. Родителите ми са ме записали на уроци по математика още в трета-четвърта група на детската градина и е нормално тогава да съм давал този отговор.
М.П.: Нямам спомен, но сигурно съм искал да стана спортист. Като малък спортувах много, чувах за Димитър Бербатов, Мартин Петров, Стилян Петров, Йордан Йовчев … по новините и може би съм искал да съм като тях. Също така националният отбор по волейбол за мъже играеше мачовете си от световната лига във Варна и много се впечатлявах, когато ходех да ги гледам. Сега ако бях 10-годишен, може би щях да искам да съм като Григор Димитров например.
Когато тръгнах по състезания и започнах да чувам за хора, които са отишли да учат в Харвард, Оксфорд и т.н., мисля, че се впечатлих още повече, и някъде там започнах да искам да съм като тях. Позитивните примери са много важни.

9.     А сега как отговаряш?

М.К.: Мисля, че все още ми е рано да реша. Но като се замисля определено ще е нещо свързано с информатиката – програмиране и т.н.
М.П.: И сега не знам какъв искам да съм, когато порасна. Предполагам, че е най-хубаво да имаш свободата да бъдеш какъвто и каквото си искаш.

10.  Най-големия компромис, който правиш/си правил заради подготовката за олимпиадите?

М.К.: Лишавам се от време за забавления. Лятото на 2017 г. го изкарах само в подготовка, национални лагер-школи и участия в олимпиади, свързани с младежките национални отбори по математика и информатика и затова за мен ваканцията реално започна на 13 септември.
М.П.: Със съня, времето, пропускал съм събития на класа или рождени дни на приятели, защото е трябвало да пътувам нанякъде. Тогава може би съм го намирал за нормално и не ми е правело толкова впечатление.

11.  Любима история от състезание?

М.К.: Любими са ми спомените от цялото ми участие на Romanian Master of Informatics 2017 г. – съревноваването ми с по-големите от мен състезатели, купона и изживените моменти с тях.
М.П.: Като включим всички състезания, пътувания и лагер-школи в продължение на 8-9 години, ми е трудно да се сетя за един конкретен момент. Предполагам на международната олимпиада в Австралия, когато посетихме зоопарка (и погалихме спяща коала и кенгуру) и след това отидохме до брега на океана.
Едни от най-първите ми спомени от състезания са от зимните в Русе, 2006-та година. Тогава бях 4-ти клас и участвах на състезанието по математика и за първи път пътувах с МГ някъде извън Варна. Общежитията не бяха от най-хубавите, в които някога съм бил, но с приятелите ми си прекарахме страхотно (лапешки истории). Турнирът по информатика се провеждаше в същия град и си спомням, че втората вечер успях да попадна в стаята на ‘‘големите“ 12-класници. В едната стая се играеше свара, в другата StarCraft. Май не ми беше там мястото :D, но изглежда добре си прекарваха хората.

12.  Най-досадният въпрос за един информатик?

М.К.: Можеш ли да хакнеш …?" или въпрос свързан с информационните технологии.
М.П.: “Брат, компютърът ми не се включва, ще може ли да ми го оправиш?”, “Ще ми инсталираш ли Уиндоуса?”, etc.

13.  Три думи, с които би описал информатиката?

М.К.: Интересна, предизвикателна и полезна.
М.П.: Интересна, интерактивна, динамична.

14.  Каква е интересната и любопитна за теб нишка, която те спечели на нейна страна (и кога и как?)

М.К.: В четвърти клас, г-жа Донка Капралова се обадила на майка ми, за да ме покани да се присъединя към школата по състезателно програмиране на Телерик, тъй като видяла, че се справям отлично на състезанията по математика. В началото идеята беше само да пробвам, но на мен ми хареса и продължих. И така до днес – вече  като капитан на младежкия национален отбор по информатика и единствен златен медалист от eJOI.
М.П.: В 4. клас започнах да посещавам курсовете по информатика в МГ Варна. Вкъщи имахме само 1 компютър с телефонен интернет, който стоеше в стаята на сестра ми, така че го ползвах предимно вечерите преди школите, за да се упражнявам. Играех си да отпечатвам разни фигурки и символи и много се кефех като виждах черния екран и разни неща да се появяват на него така, както аз искам. Тогава ползвахме Borland за среда за програмиране и с този син екран си се чувствах все едно съм в матрицата.
Тогава игри не играех, но поради факта, че бързо и лесно можех да виждам резултатите от действията си и от това, което правя/програмирам, всичко това ми се струваше като игра и ми беше достатъчно да се запаля.

15.  Ако можеше да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?

М.К.: Устройство, с което можеш да четеш мислите на хората.
М.П.: Телепорт във времепространството. Нямам идея…

17.  Най-трудната задача, с която си се сблъсквал (в състезанията)?

М.К.: Тази година реших да участвам на Romanian Master of Informatics 2017 със състезатели от възрастова група А. Дадените задачи и през двата състезателни дни бяха наистина много трудни, но все пак успях да се преборя за бронзов медал.
М.П.: От състезания по информатика най-трудните, за които се сещам, са Wombats от международната през 2013-а, задачата от есенния турнир през 2012-а на Данчо Чапъров, и може би задачите от втория ден на Балканската олимпиада в Сърбия, 2012-а.
Обикновено повече помня задачите, които са ми харесали и съм успял да реша, и благодарение на които съм завършвал на по-предни позиции.
В реалния живот най-трудната ми задача, на която все още търся решение, е как да съм максимално дисциплиниран и ефективен, така че да губя възможно най-малко време. Надявам се, че бележа известен напредък в това отношение :D

18.   Как протича една (твоя) подготовка за състезание?

М.К.: В трупане на теоретични знания, в решаване на задачи от предишни издания на състезанието и в решаване на нестандартни задачи, които да подобрят логическото ми мислене.
М.П.: Обикновено подготовката си тече(ше) целогодишно. 1-2 седмици преди състезанията просто започвах (още) по-целенасочено да решавам задачи. Любимите ми ресурси бяха американски (USACO-та) и хърватски (COCI-та) задачи. Всички on-line състезания (topcoder, codeforces, usaco, coci) също бяха добри тренировки и гледах да участвам, когато имам възможност. Чувал съм, че някои хора сядат и решават стари теми от състезания във времево ограничение от 5 часа, но за това се иска още по-голяма дисциплина и при мен това работеше по-малко. Летата обикновено са най-добрият момент, в който може да се напредне бързо и ударно, така че е добре да се оползотворяват максимално.

20.  Кое според теб е най-интересното приложение на информатиката?

М.К.: Това, че чрез различни програми и приложения улеснява значително живота на хората.
М.П.: Най-известните/популярните/hype-нати неща, за които се говори в момента, са свързани с изкуствения интелект и машинното самообучение (Machine Learning).
Интересно може би би било приложението на информатиката в областите на здравеопазването, образованието и развитието на по-изостанали райони по света.

21.  Развиваш се в поприще с непрестанни открития и обновения. Какво ново предстои в сектора, какво очакваш с нетърпение да бъде разработено?

М.К.: Летяща кола.
М.П.: В близките години работата в областта на Machine Learning-а ще продължи. Има доста компании, които работят по създаването на самоуправляващи се коли (Self-driving cars). Друга гореща тема е виртуалната и добавената реалност (Virtual Reality / Augmented Reality).
Аз лично очаквам до 5-10-15 години да се намери сериозно приложение и в областта на здравеопазването, но поради някаква причина за това се говори и пише по-малко.

24.  Най-големият недостатък на българското IT образование - в училище и във ВУЗ?

М.К.: Недостатъците на българското образование са много – късното започване на изучаването на информатика в училище, недостатъчният брой часове, неподходящо подбраните теми в учебните програми на МОН, липсата на добри учители и липсата на средства в бюджетите.
М.П.: В училище – малкият брой часове за изучаване на информатика предполагам. Честно казано IT образованието, което получих в МГ-Варна, беше на не лошо ниво. Единствено може би съжалявам за това, че след училище си останах с доста ограничена представа за това що са компютърни науки и какво е важно да се знае. Чак след като влязох в университета започнах да виждам по-широка картина.
В български ВУЗ не съм бил, така че не мога да дам обективна оценка. Предполагам малко се губи връзката в това студентите да разберат какъв е смисълът на това, което им се преподава.
Съществува дебатът, че в българското IT образование няма достатъчно практика, но според мен това е въпрос повече на лична мотивация и желание за развитие (също така някои области на компютърните науки са изцяло теоретични и това на някои хора им харесва). Според мен голям проблем е липсата на мотивация и високи цели на достатъчно голям процент от учениците и студентите (има и изключения естествено).

25.  Къде може да те срещне най-често човек?

М.К.: В училище, а през останалото време съм пред компютъра вкъщи.
М.П.: Тази година съм най-често в компютърната лаборатория в Кеймбридж, библиотеката, в стаята си, или в една от стаите за учене в колежа. Boring, I’m sorry.

28.  С кой известен учен би искал да срещнеш?
    М.П.: Миналата година (вече по-миналата, бел.ред.) веднъж видях Стивън Хокинг докато си вървях в Кеймбридж. Предполагам би ми било интересно да слушам някоя негова лекция на живо. 
     
29. Ако можеше да вземеш едно-единствено нещо със себе си на самотен остров, какво би било то?

М.К.: Сигнален пистолет.
М.П.: Нож.

29.  Любимият ти научен виц?

М.К.: Програмист към пианист: - Много сериозна клавиатура имаш - с цели 89 клавиша. Обаче, това дето shift-a го натискаш с крак - е, т'ва вече е яко!

М.П.: Тъй като ми отне време да намеря поста с вицовете, публикувам няколко. Credits to Facebook стената на Юлия Маркова и съответните коментиращи.

Q: What did the male magnet say to the female magnet? A: From your backside, I thought you were repulsive. However, after seeing you from the front, I find you rather attractive.
Spends 5 years of his life studying physics. Laws of physics change.
Physics puns are no joke. It’s a relatively dark matter.

И един тъп информатичен виц: There are 10 types of people: those who understand binary, and those who don’t.

30.  Номинация и награда за най-добър учител отива при...

М.К.: Първата ми учителка по математика г-жа Росица Коева и преподавателя ми по информатика г-н Младен Манев (поклон пред паметта му).

31.  "Мисля, следователно съществувам" - Съществувам, следователно..?

М.К.: Създавам.
М.П.: Създавам.

32.  Любимо занимание/хоби?

М.К.: Компютърни игри, разходки със семейството и кучето ни.
М.П.: Спорт!!!

33.  Кокошката или яйцето?

М.К.: Определено е яйцето. А то как се е появило без кокошката? Е, това вече е загадка. 
М.П.: Кокошката.

34.  Песента, която описва настроението ти в момента?

М.К.: "Hall of Fame" на The Script ft. Will.i.am
М.П.: Swedish House Mafia – Don’t you worry child

35.  Последната книга, която прочете?

М.К.: "Сборник от задачи по геометрия за факултативна подготовка".
М.П.: “Zero to One” на Peter Thiel

36.  За какво никога не ти остава време?

М.К.: За спортуване.
М.П.: За спорт.

37.  Любим предмет в училище/университета?

М.К.: Естествено информатика.
М.П.: Бих ги определил като направления – Machine Learning и компилатори/компютърна архитектура.

38.  Какво му трябва на човек, за да е щастлив?

М.К.: Семейство, приятели и споделена любов.
М.П.: Здраве, храна, вода, сън, сигурност, приятели, любов и нещо интересно за правене. Намирам Maslow’s hierarchy of needs за доста правдоподобен модел в общия случай.

39.  Благородно завиждам на....

М.К.: Успехът на другите трябва само да те мотивира, а не да те кара да завиждаш, дори и благородно.
М.П.: Хората, които са по-продуктивни от мен.

40.  Можеш ли да наредиш кубчето на Рубик?

М.К.: Не. Всъщност не съм се и опитвал.
М.П.: Не.

41.  Судоку или кръстословица?

М.К.: Кръстословица.
М.П.: Кръстословица, но със судокутата се справям по-добре.

43.  Какво ти предстои до края на академичната година?

М.К.: Да участвам в много състезания, да се срещна с прекрасни хора и да отида на много нови за мен места. Така да се каже, най-интересното тепърва предстои.
М.П.: Изпити и да напиша дипломната си работа.

44.  Кого искаш да поздравиш?

М.К.: Моите преподаватели и семейството ми – това са хората, които стоят винаги зад мен. Без всички тях, аз нямаше да бъда човекът, който съм в момента.
М.П.: Родителите ми, сестра ми, всички учители, които са ме обучавали, и приятелите ми :D

45.  И поздрав за събеседника ти (изненада е)?

М.К.: Да бъде здрав и да постигне това, което си е поставил като цел през годината.
М.П.: Здраве и късмет. Олимпийските състезатели по информатика не мисля, че имат нужда от по-специални пожелания. 

46.  Съвет към другите/младите състезатели?

М.К.: Да се развиват, да са смели и да поемат рискове. Както и никога да не се отказват пред трудностите.
М.П.: Да са упорити и търпеливи.

Бисерка Йовчева е главен асистент в Катедрата по компютърна информатика в Шуменския университет. Доктор по методика на преподаването по информатика. Чете лекции по програмиране и теория на графите. Преди всичко обаче Бисерка Йовчева е учителка, треньорка на българския отбор по програмиране. В частната Школа „А & Б“ в Шумен тя обучава и тренира млади програмисти от цялата страна - дистанционно и на място. 

Бисерка Йовчева, заедно с проф. Красимир Манев и Сдружението на олимпийските отбори по природни науки (СООПН),  е инициатор на EJOI – първата европейска младежка олимпиада по информатика, която ще бъде проведена в България от 7 до 13 септември. В нея ще участват 23 европейски държави и 96 състезателя. 

• Защо eJOI е важна за страната ни? И защо Младежка?

България е инициатор и създател на Първата Международна олимпиада по информатика. Освен това нашите информатици се нареждат на пето място в неофициалното класиране за всички времена. В Топ 20 на света вече има четирима българи: Христо Венев (който е втори), Румен Христов, Енчо Мишинев и Ростислав Руменов. Успехите ни се дължат на много добрата подготовка на нашите състезатели и създадената система за откриване и подготовка на млади таланти в областта на програмирането. Всичко това съвсем естествено показва защо ние инициирахме еJOI. Освен това тази идея отново поставя България в елита на държавите, подготвящи отлични кадри в областта на Информационните технологии.

През годините стана ясно, че за да се подготви един добър състезател (в частност - добър програмист) са необходими около 4-5 години усилен труд, както на обучаемия, така и на неговите учители и треньори. Това изисква голямо себеотдаване, подготовката е трудна, а детската психика е такава, че ако не се виждат реални резултати, много скоро интересът спада. Макар да има много международни състезания за ученици в гимназиална възраст, но освен Международния Есенен Турнир в Шумен и Балканската Младежка Олимпиада по Информатика (които са в доста ограничен обем), няма други международни състезания за “малки” ученици (до 15 години). Тази олимпиада ще ги мотивира и ще помогне за по-добрата им подготовка.

• Какво се надявате да постигнете с учредяването на олимпиадата?

Ще предоставим на малките състезатели платформа за изява, като по този начин ще повишим тяхната мотивация. Освен това ще издигнем авторитета на България сред Европейската и Световната ИТ общност.

• Каква е тайната на българския успех по информатика?

Преди всичко отличната работа на хората, които се занимават с подготовката на нашите национали. Това са хора ентусиасти, които със знанията и възможностите си биха могли да се реализират на много престижни и високо платени позиции в различни ИТ фирми, но те са приели като своя мисия работата с младите хора - бъдещи програмисти и посланици на страната ни по света.
Ако се загледате в класиранията на национални състезания, ще видите, че се очертават няколко центъра за подготовка в страната - Варна, Шумен, Ямбол, София, Пловдив, Плевен и др. Единствено в България има програма за подготовка на малки ученици  (от 10-11-годишна възраст)  по програмиране, независимо че тя не е включена в учебната програма на училищата. При подготовката се използва уникална методика, известна под името “Спираловиден подход в обучението по програмиране”, която през 2008 година беше представена в моята дисертация. Всичко изброено, както и подкрепата на ИТ бизнеса и МОН, са предпоставка за нашето отлично представяне. Все пак да не забравяме нашите отлични, неуморни, умни и амбициозни деца, които правят всичко това възможно.

• Какъв е потенциалът на българските състезатели по информатика на състезанията - като цяло?

Както вече казах, България се нарежда сред страните, показали най-високи резултати в състезанията по информатика и се надяваме, че и тук ще запазим тази тенденция.

• Как върви подготовката и организацията?

За сега всичко е по план :) Подготвяме едно страхотно състезание за участниците в него. Получихме мощна подкрепа от бизнеса и от редица държавни и обществени институции. Не искам да изброявам, за да не пропусна някого, но сме благодарни на всички, особено на нашите златни спонсори - Фондация "Америка за България", Абритес и Телелинк, както и на МОН, за това, че застана зад идеята и я прие като своя. Всички министри в периода на организация, като започнем от Меглена Кунева, която направи възможен старта на олимпиадата, преминем през проф. Николай Денков, и стигнем до сегашния министър Красимир Вълчев, са подкрепяли нашето начинание и са съдействали максимално за реализацията му.

• Какво ви остава в предстоящия месец до състезанието?

Много работа!!! По организацията, по подготовката на отбора - все пак има мой Шуменски състезател в българския отбор и аз трябва да обърна внимание на подготовката му. Предстои уточняване на всички дейности, подготовка на материали, вече работят научния и технически комитет, трябва да се решат проблемите с настаняването, храненето и забавленията на нашите гости. Подготвили сме им много интересни изненади и приятни преживявания в часовете извън състезанието. Всичко това обаче изисква още много работа на целия екип.

• А какво следва след eJOI - в личностен и академичен план?

EJOI е един от големите проекти в моя живот. Щастлива съм, че вече виждам неговата реализация. Но аз имам пред себе си и други цели, така че веднага след този се заемам с реализацията на другите си проекти. В момента не искам да ги споделям, защото са на много начален етап - има време. Като цяло оставам вярна на това, на което съм посветила живота си - децата и тяхната подготовка по информатика. Естествено ще продължим работата в Школа А&Б заедно с моите колеги, с които сме заедно и в EJOI.

Вижте още:

ОСТАВА ПО-МАЛКО ОТ МЕСЕЦ ДО EJOI - ЕВРОПЕЙСКА МЛАДЕЖКА ОЛИМПИАДА ПО ИНФОРМАТИКА

КОГАТО ДА СИ УЧИТЕЛ Е ИСТИНСКО ПРИЗВАНИЕ И СТРАСТ – ИНТЕРВЮ С БИСЕРКА ЙОВЧЕВА

ЗЛАТЕН И ТРИ БРОНЗОВИ МЕДАЛА ЗА БЪЛГАРИЯ ОТ МЕЖДУНАРОДНАТА ОЛИМПИАДА ПО ИНФОРМАТИКА