Архив - 2024

Едни от най-добрите български ученици до 17-годишна възраст по химия, биология и физика направиха отлично представяне и спечелиха два комплекта отборни сребърни медали от Европейската олимпиада по експериментални науки EOES 2024. Двата български отбора от по трима ученици се състезаваха с 43 отбора от 23 държави от 7 до 14 април в Люксембург, съобщава Сдружението на олимпийските отбори по природни науки.

Сребърните медали спечелиха:

Отбор А

Рая Шикова (физика) – ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ Габрово, 11 клас

Боян Ценов (биология) – НПМГ „Акад. Любомир Чакалов“, 10 клас

Теодор Кусев (химия) НПМГ „Акад. Л. Чакалов“, 10 клас

Отбор Б:

Александър Николов (физика) ПЧМГ София, 10 клас

Андрей Дичев (биология) 91 НЕГ „Проф. К. Гълъбов“, 10 клас

Мира Дулевска (химия) СМГ „Паисий Хилендарски“, 11 клас

Учениците от нашите отбори бяха избрани сред първенците от националните олимпиади по химия и биология и националното Есенно състезание по физика.

Техни ръководители са:

д-р Христина Андреева Марковска– ръководител (физика) и координатор за страната, СУ „Св. Климент Охридски”, Физически факултет, доцент, Институт по електроника – БАН, доцент

д-р Калина Любомирова Пачеджиева – ръководител (биология), СУ „Св. Климент Охридски”, Биологически факултет, гл. ас.

Владимир Тодоров Цветков – ръководител (химия), ЧСУЧП “Абрахам Линкълн”, учител

д-р Христо Георгиев Рашеев – съ-ръководител (химия), СУ „Св. Климент Охридски”, Факултет по химия и фармация, гл. ас

Като наблюдател във връзка с предстоящото домакинство на страната ни през 2027 г. взе участие и проф. дфн Виктор Иванов (физика, СУ „Св. Климент Охридски“).

Европейската олимпиада по експериментални науки EOES е наследник на Олимпиадата по природни науки на Европейския съюз, с проведени досега 20 издания в различни европейски държави. Съгласно регламента на олимпиадата, всеки отбор се състои от по трима ученици на възраст не повече от 17 години. Учениците от нашите отбори са класирани за участие въз основа на националните олимпиади по химия и биология и на националното Есенно състезание по физика, което спомага за успешното решаване на комплексните мулти- и интер-дисциплинарни изследователски задачи, които се дават на EOES.

През първия състезателен ден учениците решаваха задачи, свързани с прилагане на разнообразни методи за изследване на канцерогенни фактори на околната среда – влияние на УВ лъчение върху клетъчния растеж, измерване на естествена радиоактивност, както и качествен химичен анализ на потенциално канцерогенни вещества. Във втория тур задачите бяха посветени на науката зад забавленията, на които се наслаждаваме в увеселителните паркове, на примера на традиционния люксембургски фестивал D’Schueberfouer. Учениците изучаваха механиката на увеселителните влакчета и оптическите свойства на осветителните системи. Бяха анализирани съставки в храни и напитки, традиционно предлагани на този фестивал. Бяха изследвани еволюционни връзки и филогенетично развитие на риби на базата на клетъчни свойства на кръвта и морфология на рибешките люспи.

Учениците трябваше да прилагат разнообразни аналитични изследователски техники: спектрофотометрия, електрофореза, клетъчно броене, PCR, дисекция, титруване, електрически и оптически измервания.

От 9 до 15 август в Бургас ще се проведе първото издание на Международната олимпиада по изкуствен интелект (International Olympiad in Artificial Intelligence, IOAI https://ioai-official.org/). IOAI ще срещне в оспорвана надпревара в сферата на изкуствения интелект най-талантливите ученици от цял свят. Проектът е иницииран от България и събира учени от водещи университети, които вече подготвят състезанията на олимпиадата, както и ще представят своите последни разработки в Бургас, съобщава Сдружението на олимпийските отбори по природни науки.

Към момента над 40 държави са проявили интерес, като голяма част от тях вече са се регистрирали за участие в олимпиадата. Тя съчетава традиционния научен подход с последните постижения в изкуствения интелект. Целта й е да предизвика участниците да мислят критично, да трупат теоретични и практически знания, и да им даде перспектива за необятните възможности в тази област.

Членовете на научната комисия на олимпиадата са от водещи научни и учебни заведения в света -  Мохамед бин Заден университет по Изкуствен интелект - Обединените арабски емирства, Оксфорд - Великобритания, Масачузетски институт по технологии, MIT - САЩ, Университета на Копенхаген - Дания, Университета на Уулвърхямптън - Великобритания, Университета Ланкастър - Великобритания,  института INSAIT от Софийски университет “Св. Климент Охридски” и Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”.

Международната олимпиада по изкуствен интелект (IOAI) ще бъде ежегодно събитие, на което всяка година научната комисия обявява кои теми от ИИ ще бъдат застъпени на предстоящата олимпиада и по този начин се осигурява винаги те да бъдат в крак с последните тенденции, изследвания и научни разработки. За тази година ще бъдат Machine Learning (машинно обучение), Natural Language Processing  (обработка на естествен език) и Computer Vision (компютърно зрение), a примерни задачи вече могат да бъдат видяни на сайта на олимпиадата.

Инж. Александър Велинов, основен инициатор и председател на инициативния комитет на IOAI, споделя част от основните причини, поради които сега е моментът за стартирането на подобна Международна олимпиада:

„ИИ не се учи в средния курс на образователните системи като задължителен предмет никъде по света. В доста държави има различни видове извънкласни занимания и даже състезания, защото там са разбрали, че в съвсем скоро той ще навлезе в още по-голяма степен и ще е необходимо всеки да има основни понятия как работи и какво представлява. А това е дълъг процес когато говорим за образователни системи и ще отнеме десетилетия.

Целта на IOAI е да научи учениците (а и не само тях) на основните принципи и понятия, които се използват в момента, да прокламира етичното и безопасно използване и да ограничи негативните влияния, които са неразделна част от всяка техническа и научна революция от такъв огромен мащаб.“

Състезанията в рамките на олимпиадата са две - научно и практическо.

Научното състезание се състои от две части: първо се публикуват задачи, по които всеки един отбор работи отдалечено няколко седмици преди IOAI. Тези задачи не са решени и нямат точен и ясен отговор, а са вид изследване, в което целта е да се прецени кои от отборите са „стигнали най-далеч“. Много важно място заема и оптимизацията, тъй като ИИ изисква огромна компютърна мощност и в момента повечето учени и лаборатории работят в тази посока. За тази цел, и за да се гарантира обективност и равнопоставеност на всеки отбор, се предоставят еднакви ресурси в облака, на които те имат няколко седмици да оформят решението си и да предадат финална версия 7 дни преди началото на олимпиадата.

Пак в рамките на научния кръг, вече по време на IOAI, на отборите се дава допълнителна част към тези задания - тя ги надгражда, разширява или конкретизира и има за цел да установи и гарантира, че състезателите работят без външна намеса.

Второто състезание е практическият кръг - в него отборите получават задачи, които са свързани с вече разработени ИИ приложения и имат за цел да покажат границите, до които е стигнала науката към момента. Често такива задачи могат да включват елементи на опит да се направи определена задача с такъв софтуер, да се обясни или докаже защо не е възможно към днешна дата или да се хакне системата, разбира се с етична цел и издържана теоретична обосновка.

Олимпиадата ще се проведе с подкрепата на МОН и община Бургас, а основен партньор е Сдружението за олимпийски отбори по природни науки (СООПН).

Повече информация можете да намерите на официалния уебсайт https://ioai-official.org

Тази пролет България ще е домакин на Балканската олимпиада по математика. Тя ще се проведе от 27 април до 2 май в „Св.св. Константин и Елена“, Варна. У нас ще дойдат над 130 ученици от 21 държави от цял свят, съобщава Сдружението на олимпийските отбори по природни науки. Регламентът на надпреварата предвижда, че в нея взимат участие както 11 официални страни от Балканите, така и държави-гости на турнира, които тази година ще бъдат 11 на брой. В тях влизат страни като Франция, Великобритания, Италия, Швейцария, Саудитска Арабия и други. На турнира България, като домакин, ще бъде представена от два отбора.

Балканската олимпиада по математика е основана от България, Румъния и Гърция през 1984 г., когато турнирът се провежда в Атина. През годините Балканиадата набира популярност и става една от най-сериозните международни прояви, която влиза в календарите на десетки държави-гости, участващи извън официалното класиране. Състезателният ден за учениците е един и тази година ще бъде 29 април. В рамките на 4 часа и половина всеки ученик решава 4 задачи, което включва по една задача от темите Алгебра, Комбинаторика, Геометрия, и Теория на числата. Всеки отбор може да се яви с до 6 ученици, което значи, че на Балканиадата ще премерят знания 138 състезатели.

Основните организатори на Балканската олимпиада по математика в България са Министерство на образованието и науката (МОН) и Съюз на математиците в България (СМБ). Председател на организационния комитет е чл.кор. Николай Николов, а секретари са проф. Станислав Харизанов и инж. Александър Велинов. Патрон на турнира е кметът на Варна Благомир Коцев, а за училище-организатор на събитието МОН определи МГ „Д-р Петър Берон“. Партньори на Балканиада са Jane Street, Astea Solutions и Сдружение на олимпийските отбори по природни науки.

През последните години българските участници винаги взимат медали и в неофициалното отборно класиране страната ни е в топ 3. Учениците, които защитават българският трибагреник на Балканиадата се избират сред най-добре представилите се от Есенния математически турнир, Националното зимно математическо състезание и Пролетното математическо състезание. След това те преминават допълнителен подбор с контролни състезания, където най-добрите 6 влизат в националния отбор за надпреварата, а следващите 6 класирани от 9 до 11  клас влизат във втория български отбор.

Задачите за Балканиадата се избират след като всяка държава участник (без домакините) предлага до 5 задачи, след което домакините сформират комисия, която избира ShortList от задачи – 5-6 задачи от всяка една от четирите области. Накрая журито на олимпиадата , състоящо се от ръководителите на официалните страни-участнички, избира състезателната тема в деня преди самото състезание.