Последни блог постове

Елена Кескинова е участник в 3 Международни олимпиади по лингвистика (2017-2019) и носител съответно на 1 златен и 2 сребърни медала. Йоан Саламбашев  беше част от втория национален отбор за МОЛ 2019, която се проведе в гр. Йонгин в Южна Корея.

МОЛ се провежда ежегодно от 2003 г. насам, като първата олимпиада е инициирана от България и е проведена в Боровец. Към 2019 г. (вкл.) българските участници са донесли на страната ни общо 68 медала – 19 златни, 20 сребърни и 29 бронзови.

1.     Представи се в едно изречение (име, училище/университет, състезател по…)

Елена: Аз съм Елена Кескинова, уча в СМГ, състезател по лингвистика.
Йоан: Йоан Георгиев Саламбашев от Пловдив, СУ - ФМИ, бивш състезател по математическа лингвистика.

2.     В момента се занимавам с ...

Е: Попълване на интервю.
Й: Компютърни науки в СУ, ФМИ (накратко от Факултет по мозъчни изкривявания/ Факултет по магически изкуства).

3.     Как те наричат приятелите?

Е: Ели.
Й: Йо, Йони, (по-рядко) Йоанка, Йоанко.

4.     Последното международно състезание, на което участва

Е: Международна олимпиада по лингвистика в Южна Корея.
Й: МОЛ '19 Йонгин, Южна Корея.

5.     Първата ти мисъл в деня на олимпиадата?

Е: Хайде на закуска! 
Й: *Power (на Kendrick) звъни на аларма* Аз: Айдеее!

6.     Най-трудната задача, с която си се сблъсквал?

Е: Да отговоря на всички въпроси на това интервю.
Й: Може би трета задача от международната ме вкара в най-големи чуденки във важен момент, а за по принцип - задачата с баркодовете.

7.     С кой известен учен би искал да срещнеш?

Е: С Иван Держански.
Й: Ноам Чомски.

8.     Най-големия компромис, който правиш/си правил заради подготовката за олимпиадите?

Е: По-малко ваканция.
Й: Невземането на участие в редица национални състезания по билярд и снукър.

9.     Участието в олимпиади е…

Е: Забавно.
Й: Удоволствие, което развива комплексно и препоръчвам на всеки да опита.

10. Най-вкусното/странното нещо, което си ял по време на международна олимпиада?

Е: Сигурно нещо корейско,  не им помня вече имената, но почти всичко беше доста вкусно. 
Й: За вкусно - пас. Супата от костен мозък и супата с огромни парчета сирене тофу са горе-долу равностойни претенденти за най-странно ястие.

11. Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

Е: Според майка ми нищо, аз също нямам спомен.
Й: Не помня.

12. А какво отговаряш сега?

Е: Най-често учен, но нищо конкретно все още.
Й: Програмист, насочен към Natural Language Processing(NLP), Machine Learning или анализатор.

13. Най-красивата страна, в която си бил

Е: Има много красиви страни, които не могат да бъдат сравнявани, така че ще кажа България, понеже си е моята.
Й: Русия.

14. Любим момент/ история от състезание?

Е: На зимните по лингвистика през 2017 бяхме в старозагорския зоопарк и една приятелка тръгна да се снима точно пред клетката на тигъра, който точно в този момент се обърна с гръб към нас и си маркира територията( беше на косъм да ни уцели, но за щастие не успя).
Й: Моментът, в който след като бях доста недоволен от представянето си на едното контролно, ме обявиха в националния отбор и скочих в басейна.

15. Кой е най-трудният език?

Е: Не мисля че има такова нещо, трудността зависи от учещия.
Й: Първият чужд.

16. А най-странно звучащият?

Е: На хората, играещи компютърни/видеоигри (поне за мен).
Й: Берберски.

17. Колко езика говориш?

Е: Български, английски, немски.
Й: 2.5 би бил най-точният отговор - английски, български и частично руски, наскоро започнах да уча испански.

18. А колко би искал да говориш? Кои?

Е: Има доста езици, които са ми интересни, но не мисля, че съм достатъчно амбицирана да седна да ги науча( не се виждам да науча повече от още 1-2)
Й: Бих искал да науча още поне няколко - френски, италиански, немски, фински, шведски.

19. Кажи нещо на фински/индонезийски/арабски/ каквото ти хрумне

Е: hahahaha
Й: hahahaha на езика ниуе.

20. Какво каза току що?

Е: Бием/събаряме (езикът е ниуе, от задача от предпоследния подбор)
Й: „(аз) Бия.“

21. Опиши лингвистиката с едно изречение

Е: Наука, занимаваща се със закономерностите и връзките в и между езиците.
Й: Това е наука, която изучава езика и разкрива съществуващи явления, за които си говорил на шега на приятеля си "такива глупости няма да чуеш от ничия уста".

22. Защо и за кого тя е полезна?

Е: За разработване на системи за превод и изкуствен интелект.
Й: Полезна е за цялото човечество основно в насока комуникация.

23. Колко подобласти на лингвистиката можеш да изброиш?

Е: Не много.
Й: Когнитивна, социална, психологическа, компютърна, математическа лингвистика.

24. Какво е психолингвистика?

Е: Мързи ме да го гугълвам, но предполагам, че е наука, изследваща влиянието на езика върху човешката психика.
Й: А сега де.

25. Родното ти място?

Е: София.
Й: Филибето, майна. Европейска столица на културата 2019.

26. Любимо занимание/хоби?

Е: Да си губя времето. Също така да ям, да ходя на планина, да карам ски, сърф, да спя, да рисувам, да прекарвам време със семейството и приятелите си.
Й: Билярд и снукър.

27. Висше образование – в България или в чужбина?

Е: Не съм решила още.
Й: Бакалавър в Софийски университет, ФМИ. Не съм се замислял за магистратура задълбочено все още, но имам идеи за чужбина.

28. За какво мечтаеш?

Е: В момента да си мина изпита по кормуване, в по-дългосрочен план – някой ден да допринеса с нещо смислено за развитието на човечеството и да съм удовлетворена от нещата, които правя. Също така и да имам семейство и деца, с които да правя забавни неща.
Й: Да посетя всяка една държава в света.

29. Ако можеше да избираш, къде би се родил?

Е: Пак тук.
Й: Може би Франция, но България също не би била никак лош избор.

30. А кога?

Е: По същото време.
Й: Сега. Няма по-добро време от настоящето.

31. Ще открием ли perpetuum mobile?

Е: Не знам, по-скоро не, но във всеки случай трябва да се опитваме.
Й: Наскоро един човечец ми даде теоретичен план за perpetuum mobile. За съжаление на практика не съм убеден, че ще се случи.

32. Какъв си бил в предишния си живот?

Е: Кон.
Й: Комик-максималист със завидни умения в разпределението на времето.

33. Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

Е: Ветроходна яхта.
Й: Прозрачен чадър с метални и остри основи.

34. Какво яде за закуска?

Е: Кисело мляко с разни неща вътре.
Й: Кисело мляко с орехови бисквити, овесени ядки, бял шоколад и лиафилизирани горски плодове.

35. Проза или поезия?

Е: Проза.
Й: Поезия.

36. Рок или рап?

Е: Рок.
Й: Рок.

37. Театър или кино?

Е: Зависи много от филма/постановката, може би театър, защото ходя по-рядко, отколкото гледам филми.
Й: Кино.

38. Планина или море?

Е: Планина.
Й: Планина.

39. Японски или китайски?

Е: Корейски.
Й: Китайски.

40. Граматика или семантика?

Е: Семантика.
Й: Семантика, колкото и да ме вкарва в огромни чуденки на моменти.

41. Какво ти предстои в следващите месеци?

Е: Надявам се ски и други забавни неща, както и кандидатстване, матури и още от тоя сорт.
Й: Сесия.

42. Кого искаш да поздравиш?

Е: Гери, Лили и Бина, които ме накараха да направя това интервю.
Й: Близките ми и всеки четящ това.

43. А какво ще кажеш/пожелаеш на събеседника си?

Е: Да е жив и здрав и да се кефи на живота.
Й: Да е жив и здрав и да преследва мечтите си.

44. Какво си пожелаваш оттук нататък?

Е: Да ме мързи по-малко.
Й: Да запазя страстта си по лингвистиката, дори и да не ми е в основата на заниманията.

45. Съвет към състезателите?

Е: Да не се притесняват твърде много от неуспеха, да знаят, че винаги имат шанс и всичко може да се случи ( това, че другите са по-опитни невинаги значи, че са по-добри) и да правят нещата с удоволствие.
Й: Търпението и спокойствието са в основата на правилното развитие. Бързайте бавно.

Михаил Паскалев - или просто Мишо -  е на 18 години и е студент първи курс Фармация  в Ludwig-Maximilian Universität – München, Германия. Носител е на бронзов медал от тазгодишната Международна олимпиада по химия 2019 в Париж и е възпитаник на НПМГ. В МОХ участват отбори от по 4ма ученици, от над 80 държави от всички континенти, освен Антрактида. Споделя, че тази година (и не само) го очаква много учене, както и практитка в обществена аптека, тъй като всеки студент по фармация или медицина в Германия има това задължение. „Заедно с това все още свиквам и с обстановката, езика, културата и общо взето всичко ново в моето ежедневие, но чувствам, че бързо ще успея да се адаптирам.“

Виж още: Интервю с Евгени Стателов, златен медалист от МОХ 2019

„Неразделна част от нашия отбор е, разбира се, нашият талисман. Настоящият ни талисман се казва Арений (името му идва от наименованието на ароматните въглеводороди - арени) и представлява малко сладко плюшено мече. Арений е нашият доверен спътник, който следва отбора по химия на България на всяка международна олимпиада, и както можете да си представите, е обиколил доста голяма част от страните не само в Европа, но и в Азия.

Всички подготовки и състезания изискват разбира се много време и много голяма мотивация и желание за учене. Когато човек се отдава напълно на нещо, винаги има и плюсове и минуси. Понякога - дори когато резултатите са разочароващи за теб, изпитваш тъга, разочарование и ти идва да се откажеш. Но ако това, което правиш, наистина те влече, и знаеш, че искаш да го правиш, то мога да кажа, че ако човек не се отказва, накрая ще разбере, че всичко си е струвало. Защото дори едно постижение те кара да погледнеш на своите неуспехи не като такива, а като стъпала, които трябва да изкачиш, за да стигнеш до върха. Най-голямата награда, която според мен човек получава, е удовлетворението, от постигане на мечтите си. Това е, кето осмисля всички твои усилия.
Разбира се покрай състезанията има и много други положителни неща - като създаването на контакти с хора от различни култури и националности, които в бъдеще дори могат да ти бъдат колеги Също и хилядите спомени, които ти остават и те карат да се усмихнеш, когато си спомниш за тях. Един такъв спомен, който ще помня много много дълго време, а може би винаги, е когато с момчетата от отбора ми за пръв път видяхме Айфеловата кула на живо. Това беше моя мечта още от много малък и изпитах емоции и чувства, които не бях изпитвал до тогава. Почувствах се най-щастливият човек на света!

Ако имам само 3 думи да опиша химията, то те биха били - логична, развлекателна и невероятна. Още когато за първи път видях химичен опит, а имено натрий с вода, химията ме впечатли  колко магия има в нея и пожелах да я изучавам. А когато започнах да я изучавам по-подробно и видях, че всъщност няма толкова много магия, а просто невероятна наука, която е  логична и обяснява толкова много неща за света около нас, изцяло ме грабна. Най-интересния за мен раздел от химията е органичната химия. Където от прости елементи като въглерод, водорд, кислород и прости молекули като вода, метан, алкохол човек създава молекули, които имат хиляди различни действия върху живите организми. Както и молекули, без които нашето ежедневие нямаше да е същото. Човек просто не осъзнава колко важна е химията.

Най-интересното откритие в химията за мен е откриването на периодичността на свойствата на елементите, или по-просто казано - Периодичната система. Винаги съм се възхищавал на Менделеев как е успял от нищото да структурира таблица с елементите, известни по това време, и да ги подреди по свойства в периоди и групи, и да състави закони, които и до днес да се използват непроменени.

Смятам, че в днешно време има страшно много изобретения и е много трудно човек да измисли нещо, което е възможно, и да го няма. Но ако можех да го направя, то това би било лекарство, което да лекува болестта рак, дори в най-напреднали фази. В интерес на истината, това ми е мечта още от малък, и след като звърша обучението си, ще направя всичко възможно тази мечта да се превърне в реалност.

През свободното си време обичам много да спортувам и по възможност да прекарвам времето си навън, най-често с приятели. Често може да ме видите заедно с колелото ми, тъй като обожавам да карам колело, било то за развлечение, да отида до училище или дори до магазина. Но нещото, което винаги е с мен, това са слушалките ми за музика. Обичам да слушам музика, когато съм в метрото, на колелото, в магазина или в стаята, защото винаги ме успокоява, когато съм напрегнат, развеселява, когато съм тъжен, и да изпитвам по-силни чувства, когато съм щаслив."

3 онлайн източника на научна информация, които Михаил препоръчва:

• За органична химия бих препоръчал този сайт: https://www.organic-chemistry.org/ , тъй като в него има изключително много органични реакции с обяснени механизми.
• https://www.chemguide.co.uk/ е изключително добър сайт, в който може да се научи както основните неща, така и малко по-подробно за атома, неорганична химия, термодинамика и др.
• И тъй като най-трудното нещо за мен в обучението в момента са термините и различните имена на реакции и елементи на немски, бих препоръчал още: https://www.internetchemie.info/chemie/index.php , който е страхотен уебсайт, в който могат да се научат основите на различни дялове от химията на немски език

ВИЖ ОЩЕ:

• Интервю с медалиста по математика Кристиян Василев
• Интервю с младия физик Йордан, който създава роботи
• Интервю с главния асистент по химия Светослав Аначков

Кристиян Василев е на 19 години от София и тъкмо е завършил ПЧМГ. Той е неколкократен участник и медалист от Младежката Балканска олимпиада през 2015 г.,
Международната олимпиада по математика през 2018 г. и Балканската олимпиада по математика през 2018 и 2019 г.
 

Казвам се Кристиян Василев, преди няколко дни официално завърших ПЧМГ и ми предстои, живот и здраве, да уча математика в Оксфорд.  

Реално погледнато смятам, че в някои от университетите тук нивото на преподаване е не по-лошо от това в реномираните чуждестранни такива. Проблемът е, че средата в българските ВУЗ не е достатъчно конкурентна и заради това повечето олимпийци се ориентират към западноевропейските или американските университети. В следствие на това нивото на студентите в България спада, така и престижа на университетите намалява, заради което пък олимпийците предпочитаме чужбина.

В момента ми предстоят три подготовки за МОМ, а в средата на юли ще имам честта да участвам на самaта Международна олимпиада по математика.

Състезанията ми дадоха, от една страна, мотивацията да опозная в дълбочина математиката и да видя красотата й, както и от друга страна ми дадоха цел в годините от гимназията. Заради тези състезания се запознах с много хора, споделящи моите интереси. Освен хубавите моменти, прекарани по състезания и лагер-школи, имах и преживявания, които допринесоха за формирането на личността и характера ми и в крайна сметка сега съм такъв, какъвто съм, заради състезанията и подготовките.

Трите думи, с които бих описал математиката са - изкуство, необятна, съвършена. Основно започнах да се занимавам с математика заради господин Иван Симеонов, който ми преподаваше в часовете по математика СИП в училище в 5-ти и 6-ти клас, заради което реших и да отида на школата по математика, която отново той я водеше. На този човек дължа всичките си постижения, защото ако не беше той съм почти сигурен, че нямаше да знам какво всъщност е математиката, защото в часовете в училище човек добива представа за нея като решаване на уравнения и правене на изчисления, което е все едно да определяме произволни драсканици за произведение на изкуството – да, те имат някакви качества, но не е това, на което се възхищаваме.

Винаги любимият ми дял на математиката е бил геометрията основно заради изключителната красота, която почти всяка геометрична конфигурация съдържа в себе си. Но харесвам и изключително много теория на числата, заради това, че на вид прости и интуитивни твърдения доста често се оказват изключително трудни за доказване и понякога даже се оказват отворени проблеми в математиката.

Научно изобретение, което бих искал да бъде създадено е телепортът, защото много мразя да пътувам...особено тези 12 км, които са от вкъщи до ИМИ-БАН и трябва да изминавам всяка сутрин, когато има контролно или подготовка. От вече съществуващите изобретения бих се спрял на електричеството, защото без него светът нямаше да може да се развие до такава степен като в момента. Нямам абсолютно никаква идея как би се развил светът след 50-100 години, единствено мисля, че ще е много различен, и нямам търпение да го видя...Живее ми се мамооо…

Като бях малък исках да стана пожарникар. Спомням си колко забавно ми изглеждаше да се спускам по пилоните, по които пожарникарите се спускат, когато ги повикат.  Сега съм сигурен единствено, че не искам да стана премиер.

През свободното си време обичам да се разхождам с приятели или с кучето си. Обичам и да ходя на кино, като харесвам горе-долу всякакви филми освен тези на Marvel и DC. Докато съм сам, обичам да слушам качествена музика, а докато съм с приятели ми е приятно да слушам и популярна българска музика. Много е важно да си разпределяме времето, но честно казано аз като започна да решавам задачи, забравям за него и се отнасям. Затова бих казал, че по-скоро е важно да отделяме достатъчно време на приоритетите си, пък за всичко останало, колкото време намерим за добре.

Оценявам цялата работа, която Сдружението върши, наистина без вас много от нашите резултати по състезанията нямаше да са възможни. От името на всички състезатели по математика, които активно взимат участие в подготовките за международни състезания, бих искал да помоля, ако е възможно, тези подготовки да се провеждат в олимпийския център, както преди няколко години, а не в ИМИ-БАН, защото олимпийският център се намира на много по-достъпно място, има повече възможности за хранене по време на обедната почивка, а и освен това атмосферата там е някак по-приятна от тази в института.

Бих посъветвал младите олимпийци да се занимават с това, което им харесва, да не правят нищо на сила или само за да се класират на някое състезание, защото идеята на състезанията не е да се занимаваш с математика, за да печелиш медали, а да откриеш призванието си и да осъзнаеш, че математиката е изкуство, не по-малко изящно от всяко друго. И както хората не стават художници, за да печелят пари, така и ние не ставаме математици, за да печелим състезания. Постоянно ни се говори колко е важно да се представим добре на това или на онова състезание, но наистина има и по-важни неща и не трябва състезанията да се превръщат в самоцел. Ако правите всичко със сърце, резултатите сами ще дойдат. И да, наистина, решаването на много задачи е почти задължително, но ако това ви носи личностно удовлетворение и не го правите, защото трябва, нещата ще се наредят от самосебе си.

3 онлайн научни източника на информация, които Кристиян препоръчва:

За състезателите по математика много подходящи източници за самоподготовка са:

• artofproblemsolving.com
• matol.kz
• web.evanchen.cc

Евгени Стателов е на 18 г., дванадесетокласник в Езикова гимназия „Пловдив“. Настоящ състезател по химия, когото познаваме като
участник и неколкократен сребърен медалист от Международната олимпиада 2018, и Менделеевските 2018 и 2019.

Наслаждавам се на последните си дни в училище в Пловдив, а през остатъка от 2019 г. ми предстоят матури, подготовка за и участие в международна олимпиада по химия, и всичко около кандидатстването (приемен изпит в единия университет и доста документация). Основно съм в Пловдив, в кабинета по химия в училище или този в Общинския детски комплекс в Пловдив, където правя опити, или в Химическия факултет към ПУ. От април до началото на юли може да ме видите във Факултета по химия и фармация, когато съм на подготовка. И, с широка усмивка на устата, по новините след някое състезание.

Последно участвах на Международната Менделеевска олимпиада по химия (53.), която се проведе в края на април в Санкт Петербург, Русия. Бих казал, че бях много добре подготвен за това състезание, и единственото, което ми се опъна, беше не много добрата ми организация по време на теоретичните и на експерименталния кръг. Въпреки това имам сребърен медал и се радвам, че съм се справил с по-сложната теоретична част по-добре от миналата година. Има ли състезание без нови запознанства? Категорично не. Може да не съм от най-отворените хора, но с малко усилия и като си кажа, че не е толкова страшно да заговоря някого непознат, нещата се получават.

Беше много странно как заедно с други участници на МОХ 2018 решихме да си правим палчинки в полунощ на деня преди награждаването и понеже нямахме примерно шоколад, с който да ги ядем, ги ядохме със сухо какао на прах за топъл шоколад.

Положителната страна на състезанията и целогодишната подготовка – това са пътуванията до различни държави, пътуванията Пловдив-София с влак преди всяка подготовка (виждал съм природата по този път през почти всички сезони, хаха), запознанствата с участници от други страни (като ученик от ЕГ се възползвам много от това, за да се упражнявам да говоря свободно на чужд език – английски, немски и малко руски). Емоцията преди и след всяко награждаване е нещото, което обяснява всичките ти усилия да достигнеш до крайната цел. Събрал си се с най-добрите млади химици на страни от целия свят, с които някой ден може да работиш съвместно в дадена област. Виждаш множество усмихнати лица, които биват наградени за успехите си, те виждат как награждават теб, и как и ти си усмихнат. И след като свърши церемонията, се поздравявате взаимно. Тъмната страна (отрицателната) – невъзможността да излизам често с приятели, да бъда сред природата или пък на някакви културни събития. Все още не съм усетил много от Европейската столица на културата, въпреки че живея в нея. Надявам се да имам повече време за хората около мен през студентството си. Също така желанието да решаваш все по-сложни задачи, да надвиеш останалите те превръща в човек, който седи по цял ден пред компютъра да решава задачи или да препрочита страницата на предстоящото състезание. Стремя се да избягвам такива дни.

Решил съм да следвам химия в Австрия или Германия, подавам документи за четири университета: Виена и Грац в Австрия и Лайпциг и Байройт в Германия. Не съм решил точно в кой от четирите, за сега си мисля основно за Грац и Байройт. Трябва да си търся и общежитие: изобщо има много неща, с които трябва да се занимавам за кандидатстването.

Темата за висшето обучение у нас и в чужбина е мноого обширна. Все още нямам много опит. В университетите в България се разчита на солидни теоретични познания, не отсъстват и експериментите. Обикновено най-много знаещите имат възможността да извършват и по-сложни опити, ако са част от някаква изследователска група или просто разполагат с материалната база и необходимите знания, за да се справят и сами. В икономически силно развитите страни все по-малко млади хора се интересуват от точни науки  и особено от тяхната чисто теоретична страна. Именно заради това в някои висши училища там се залага основно на експериментална работа, която впоследствие да бъде подкрепена от тероретични познания. Това според мен не дава много възможности за развитие, защото само част от теорията се прилага успешно на практика до този момент, а останалата чака някой да измисли как да я приложи на практика. От тук става съвсем ясно, че някои университети предлагат на студентите си само една част от цялото познание. Останалото, неприложимото за сега, остава неизяснено и така интересът то да се изследва още, за да може да се види «на живо», се губи.  Все пак, има и такива университети, в които се прилага метода на българските университети, може би с малко повече практическа част.

В България има много възможности за развитие на химията и сродните ѝ дисциплини както в училище, така и в университета. Аз съм изумен от факта, че има много малки деца и пораснали млади хора, които се интересуват от науката химия. Организират се лаборатории за деца, летни лагери и посещения в химическите факултети на университетите. Взимат участие много деца, заинтересувани от химия, и които искат да се занимават вбъдеще с това. Сигурен съм, че всяко училище би осигурило достъп на такива деца до кабинета по химия, където в присъствието на преподавател да се правят експерименти и да с е научават нови знания, надхвърлящи училищното ниво. От друга страна има студенти, които се присъединяват към изследователски екипи във висшето училище, в което следват. В тази изследователска обстановка те се сблъскват с неизвестното, неоткритото и със своите знания и умения те допринасят за развитието на науката.

Националната олимпиада по химия, която отразява нивото на подготовка на учениците в училище, в последните години става все по-сложна. Причината вероятно е, че Националната комисия, представител на университета, и участниците, представители на училището, взаимно се мотиврат да се развиват и така си оказват взаимно и много силна подкрепа в развитието си.

Все пак има и две основни препятствия, които спъват развитието – едното е политиката на държавата, която не инвестира средства и не подкрепя чисто вербално развиването на химията и другите природни науки. Преди години всяко по-голямо училище е имало действащ кабинет по химия с поддържана база като литература, вещества и стъклария. Университетите са разполагали с добра апаратура и база с химикали. Сега във всеки химически факултет има поне едно огромно хранилище с изоставени вещества и стара аппаратура, а повечето кабинети по химия са превърнати в модерни класни стаи, в които няма никакви условия за провеждане на опити с учебна цел. Да добавя и още един щрих към тази картина – безброй многото изоставени химически заводи, чиито модерни за времето си лаборатории с все още можеща да се използва база, в момента биват завзети от увивна растителност.

Другата спънка е разочарованието на хората, които виждат картината по-горе. Но те се борят за по-добри условия и често успехът е на тяхна страна, така че мисля, че нещата стават все по-добре. Има много поводи за гордост – бих желал да спомена номинирането на Мария Спасова за елемента антимон (Sb) в Периодичната ситема на младите учени като едно от многото световни признания на работата на наши сънародници в областта на химията.

Три думи, с които бих описал химията: Опасни вещества, логика и миене. Защо миене? След всеки опит всичко, което си ползвал, трябва да се измие, за да ти се получи следващия път. За опасните вещества всеки знае, а в логиката на химията присъства невъобразимо много математика.

Тази наука ме грабна, когато съзнах, че със знанията ми (т.е. логиката) мога да експеиментирам с веществата съсвсем безопасно и така да видя повечето от нещата от учебниците на живо същите тези, които обясняват защо природата непрекъснато се променя.

Началото: 7. клас в хранилището по химия, където учителката ми ми показваше итнересни опити, позволяваше да правя и някои сам, и ми обясняваше и много други неща за химията. Искрено ѝ благодаря за което.

Всичко това ми помогна да не се доверявам винаги на мнението на авторитетни личности или организации, които често твърдят неща с цел да заблудят част от населението. Научих се да мисля логично и осъзнах, че нищо не може да бъде идеално – винаги се случва нещо не както трябва – в живота, на състезанията и по време на всеки опит. Като развивам своя интерес, имам възможността да се явявам на едни от най-сложните състезания по химия и разбирам защо е необходимо да се учат предмети като математика, физика, биология и информатика в училище.

Вбъдеще това непрекъснато натрупаване на занания със сигурност би ме изкарало една крачка по-напред от състудентите ми. Също така ще мотивира и други млади хора да се интересуват от химия и да се развиват в тази насока.

Най-интересното откритие в химията за мен е Законът за запазване масата на веществата, който гласи, че в резултат на която и да е химична реакция не се губи или се произвежда маса. Това е първото доказателство, че химията е точна наука, заради което сега съществуват задачи с кошмарни уравнения и тежки изчисления, ха-ха-ха.

Харесва ми един дял от химията, наречен химична кинетика, който изучава колко бързо протича която и да е реакция – от мигновеното взривяване на експлозив до бавното ръждясване на пирон. Переспективата му е, че дава отговори на въпроси, отнасящи се до промишлеността или до процеси в човешкото тяло, примерно с каква максимална скорост при дадени условия може да се произвежда дадено вещество, или пък колко бързо е действието на дадено лекарство в организма на човека. Свързана е с много математика и дано успея да я науча. И не е органична химия, която се развива много бързо, защото повечето млади химици искат с това да се занимават. Трябва и други сфери да се развиват.

Любимият ми елемент пък е мед (Cu), единственият метал с розово-червеникав цвят и основата на всички сини и зелени пигменти по каритините до началото на 18. век. Знаете ли, че за първата мина за мед в Европа се твърди, че се намира близо до Стара Загора? С риск да загубя публиката, ще спомена и съединения като хемоцианин, литиеви купрати и комплексни съединения във всички цветове на дъгата. Те всички съдържат метала във всеки електричен кабел в страната ни – именно медта.

Доста е опасен за околна среда, така че няма да си мисля колко от него отива в канализацията след опити. Иначе е много важен микроелемент във всеки оргнаизъм и е с ключовво значение за електротехниката и електрониката.

“Ако можеше да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?” - Ще трябва доста да си помисля, хммм… Много практичен ще е уред, който при контакт с дадено вещество може веднага да каже кое е то. Примерно да е комбинация от най-бързите уреди с такова предназначение (ЯМР, ИЧ, УВ-Видима, ЕПР и други спектроскопи) и при контакт с веществото да измерва някои свойства. Така в никоя лаборатория няма да има проблеми със съдове с вещества без надписи.

3 онлайн научни източника на информация, които Евгени препоръчва:

• Една от страниците със систематизирана информация по органична химия: www.organic-chemistry.org
• Сайтът на руското химическо общество (на руски) - http://www.chem.msu.ru/rus/
• Форум за опити по химия и химична литература Sciencemadness

По повод 21-ия рожден ден на шуменската школа по информатика,ви споделяме едно скрито за специален повод интервю с основателката му г-жа Бисерка Йовчева.

Тя е учител на големи имена в съвременната българска информатика и млади надежди - Ростислав Руменов, Румен Христов, Марин Йорданов, Антон и Ивайло Черневи, Михаил Ковачев. Освен това е и доктор по “Методика на обучението по информатика” в Шуменския университет.

"Основахме школата заедно с проф. Антон Моллов. Моят любим учител и приятел. Идеята да направим частна школа по информатика, каквато дотогава в България нямаше, ни осени на гарата в Каспичан. Прибирахме се с влак след състезание в Русе. Носехме огромните си компютри. По онова време всеки състезател си носеше машината. Представете си колко тежаха!" 

"Знаете ли, причината школата да остане в Шумен е дълбоко лична. Повярвайте, мястото й е там. В средата на 90-те, когато държава на практика нямаше, имах нужда от средства. Не за мен, за близък човек, който все още ми липсва. Започнах да търся работа и за кратко работих къде ли не. Докато един ден не проумях, че това, което мога да правя най-добре, е да преподавам. И разбрах какво се иска от мен. Най-интересното е, че веднъж взели решението да основем школата, сякаш всичко тръгна по вода. Ето, дни след това срещаме наш приятел на улицата в Шумен. Пита ни какво правим, ние му разказваме. А той “Еее, страшен късмет извадихте! Откога се чудя на кого да дам сграда за обучение!” Така че сграда си имахме почти от самото начало, малка, олющена, но наша. А защо не е в Математическата гимнация - Тогава, през 1997-ма, нямаше нищо. Никакви условия. Знаете ли вица за комунистическия и капиталистическия Ад? Ами, срещат се двама мъченици. Този от капиталистическия Ад носи кофа с катран, другият - две кофи с катран. Първият започва да се оплаква колко му е трудно, колко катран пренася по цял ден. С едната кофа! А онзи от комунистическия Ад, с двете кофи, се усмихва широко - “О, при нас е много добре! Вярно е, две кофи трябва да нося, но то я катран няма, я кофи”. Та, и при нас така - в сградата на гимназията я ток нямаше, я парно. Не можеш да учиш в такива условия. Исках на децата да им е топло, уютно. 

Започнах с 6-цифров заем. Личен, нямаше какво да заложа. И до днес си мисля, че банката просто искаше да бъде излъгана. За капак първият ни учебен ден беше 1ви април! Малко преди това бях събрала родители на 30-ина деца и най-уверено им заявих, че ще докарам децата им до национално ниво. Това им обещах. Изобщо не знаех мога ли да се справя. Те също. Години по-късно ми признаха, че не са се надявали на много. Просто искали децата им да се занимават с нещо смислено... Урокът в Шумен в момента струва 4 лв. Малко преди да отворим, срещам моя приятелка от Турция. Казвам й какво съм намислила и тя решава да ми даде пари за 5 компютъра. Поръчвам ги, бяха последно поколение, Pentium, с цветни монитори, струваха 3 милиона лева. И й губя телефона! Затова отидох в банката. И всяка година продължавах да се връщам, за да рефинансирам заема си. 

По онова време всички искаха да се научат да работят с компютър. Започнах да ходя в завода за фаянс в Исперих, за да обучавам служители им в компютърна грамотност. Ставах в 6 часа, взимах такси до Исперих, преподавах до 12. От 12 до 13 пътувах обратно до Шумен, защото в 13 започваха занятията ми в университета. И така до 17 часа, когато отивах в школата, за да преподавам до 21 вечерта.

И не, не ми беше нужна почивка. Имах нужда да се съсипя от работа, за да заспя. И да не мисля.

През 2010 г., отново трудна година, школата беше пред затваряне. Не съм добра в сметките. Хвърлям се във всичко със страшна емоция и забравям, че аз също трябва да се храня. Та, тогава отново събрах родителите, плакахме много. Заявих им - “Минавам в нелегалност. Само така школата може да оцелее.” Вече имахме доста успешни състезатели, всички знаеха за нас. При все това... На следващата сутрин баща на двама ученика идва да плати таксата. Помня, че тогава правех отстъпка за второ дете от семейството. Човекът, счетоводител, ми каза “Виж сега. Никакви отстъпки повече! И ако искаш да оцелееш, от днес годишната ти такса е не 300, а 500.” Този мъж цяла нощ беше смятал и изчислявал какво да направя, за да не загина. Всички родители го последваха. Така пак ми помогнаха да си стъпя на краката.

Днес е лесно. Почти всички мои ученици са някъде по света. Наскоро се върнах от централата на Google в Цюрих. Пътувам толкова често къде ли не, но почвам да се уморявам. Имам нужда да остана на едно място. На година през школата ни минават между 100 и 120 деца. Първият випуск беше около 100-ина. Повечето са момчета, да, програмирането е по-скоро мъжка професия. Което не означава, че няма изключения. Когато говорим за работа с компютър, тя може да бъде в сферата на информационните технологии - тогава всичко се свежда до използването на готови програми, или в сферата на програмирането - тогава, когато пишем програми. Противно на общото впечатление, в България има недостиг на програмисти. Трябват ни още около 10 000. Да! Само в централа на Google в Швейцария работят 4 500 програмисти.

Програмирането е стимулиране на човешко поведение. Средство, с което да обясним на една машина да свършат нещо като човек. Не, не, напротив. Далеч сме от това. Все още машините имат много елементарни възможности. А що се отнася до това дали децата ми се занимават с изкуство - Разбира се. Всичките ми информатици за танцьори!"

 Честит рожден ден, Школа А&Б!

Виж още:

• Блиц интервю с Ванеса и Иван, ученици на Б. Йовчева
• Интервю с Румен Христов
• Интервю с Бисерка Йовчева по повод създаването на Европейската младежка олимпиада по информатика - eJOI, 2017

Кристиан е бронзов медалист от Младежката Балканска олимпиада по математика от 2016 г. в Румъния, както и златен медалист от Жаутиковската олимпиада от 2019 г.
Матей е носител на сребърен медал от Младежката Балканска олимпиада по математика от 2017 г. в България. 

Днес ги срещаме в блиц: 

1.     Представи се в едно изречение?

Кристиан: На 17 години съм, обичам да се занимавам с възможно най-много неща и да се развивам всестранно.
Матей: Казвам се Матей Петков, на 16г. съм, наполовина шахматист, наполовина математик, наполовина лингвист, изцяло притежаван от една черна котка.

2.     В момента се занимавам с …

К: Всичко, което не е свързано с училище.
М: Шахмат, математика, лингвистика и тийнейджърство.

3.     Как те наричат приятелите?

К: Зависи, най-често Крис или Коминчев.
М: За жалост нямам прякор. Трябва да поработя над това.

4.     Последното международно състезание, на което участва?

К: Международна Жаутиковска Олимпиада по Математика в град Алмати, Казахстан.
М: След броени дни заминавам за Световното първенство по шахмат в Порто Карас, Гърция.

5.     Първата ти мисъл в деня на олимпиада?

К: „Трябваше да спя повече“
М: Още пет минутки... В стаята: „Къде си забравих несесера?“

6.     Кога би се отказал да решиш една задача?

К: Когато ми свърши времето на състезанието.
М: Никога.

7.     Какво може да те ядоса?

К: Когато някой си прави изводи на основа на стереотипи.
М: Човешката (и котешката) глупост.

8.     На кого се възхищаваш?

К: На всеки един човек, който полага упорит труд за да постигне целите си.
М: Твърде много, за да бъдат изброени, но ако трябва да избера някого, ще е баща ми.

9.     Най-големия компромис, който правиш/си правил заради подготовката за олимпиадите?

К: Последните си два рождени дни прекарвам на състезание или подготовка по математика. Тази година се очертава този сценарий да се повтори.
М: Не се сещам за големи такива.

10.  Най-ценното, което състезанията ми дадоха…

К: Опит, приятели, пътешествия. Всичко, което знам и мога, съм научил покрай състезание.
М: Концентрацията.

11.  Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

К: Доктор на футболистите.
М: Обяснител.

12.  Най-красивата страна, в която си бил

К: Всяка една страна, която съм посетил досега. Освен Индия. Преживяването ми в Индия не остави нито един приятен спомен и не заслужава да бъде коментирано.
М: ЮАР.

13.  Любима история от състезание?

К: На едно състезание по математика ми беше дадена тема за клас, различен от моя, но аз забелязах грешката едва при предаването на темата. В крайна сметка успях да участвам в съответната си възрастова група, но оттогава и до ден днешен във всяка стая се напомня на участниците да проверяват класа на темата, която решават. По този начин, чрез моята небрежност оставих следа в българските състезания по математика.
М: Това може да отнеме цял ден.

14.  Аз съм малко дете. Обясни ми математика с изречение-две!

К: Математиката е начинът, по който човек мисли и се справя с проблеми.
М: Maтематиката е отговорът на почти всички въпроси, с които ме занимаваш постоянно!

15.  Най-великото изобретение, измисляно някога…

К: Писмеността, тъй като е най-ефективният начин за предаване на знания.
М: Първият научнофантастичен роман, написан от Лукиан, живял през II в. пр. н.е.

16.  Най-великото българско изобретение?

К: Лютеницата. Нито едно ястие, което съм опитвал през живота си, не може да надвие тази перфектна комбинация от домати, чушки, патладжан, захар, сол и много любов.
М: Киселото мляко – може да се яде с всичко и е наистина вкусно!

17.  Последното нещо, което научи?

К: Един учител ми показа значението на думата сизигия – нареждането на позициите на няколко тела в една права.
М: Котката ми би предпочела листа пред месо – що за животно е това?

18. И защо математика?

К: Защото обичам да човъркам ума си с различни загадки и главоблъсканици.
М: Защото математиката е в почти всичко останало.

19.  Колко знака след запетаята знаеш от “пи”?

К: Наскоро една пряителка ме научи да ги помня до деветото, но рядко използвам повече от две цифри след запетаята.
М: 4 сигурни и 6 хипотетични

20.  Питагор или Архимед?

К: Архимед, тъй като последните му думи са били „Не ми разваляй чертежите“ по адрес на римски войник, който му е стъпвал върху чертежите  в пясъка.
М: Архимед – изобретател е и не е сектант.

21.  Любима поднаука от математиката?

К: Без съмнение е геометрията.
М: Приложната математика

22.  Защо?

К: Преди това беше най-омразната ми поднаука от математиката, и затова си поставих за цел да подобря познанията си в тази област. С времето тя се превърна в най-силното ми оръжие на всяко състезание. Така тя ми показва, че с малко повече усилие мога да бъда добър във всяка една посока.
М: Защото е красива и полезна.

23.  Любимо занимание/хоби?

К: Баскетбол, също свиренето на китара.
М: Диспутиране и подкрепяне на Левски.

24.  За какво мечтаеш?

К: Да мога да обикалям света.
М: За възможността да правя каквото искам, когато искам.

25.  Какво мобилно приложение би разработил?

К: Което да помага на хората.
М: Кармаметър, който измерва в реално време натрупването на добра и лоша карма.

26. Ако можеше да избираш, кога би се родил?

К: 90-те години на миналия век, когато съвременните технологии тепърва навлизат в ежедневието, но не са станали толкова голяма част от нас, каквато са сега.
М: Около 2200-та година, за предпочитане 2184 – така бих бил на i години в годината ij два пъти през живота си.

27.  Песента, която описва настроението ти в момента?

К: Jeremy на Pearl Jam.
М: Don`t stop me now - Queen.

28.  “Мисля, следователно съществувам” - Съществувам, следователно..?

К: Действам.
М: Избирам.

29.    Ако беше на 80 години, какво би казал на децата си (внуците си)?

К: Да работят здраво за да могат после да се наслаждават на постигнатото от тях. Но и да не забравят за удоволствията в живота, защото и те ще станат на 80 и ще трябва да разправят на техните внуци как са си пропиляли младините в работа.
М: Няма друго нещо като семейството!

30. Каква е твоята работа-мечта?

К: Екскурзовод. Обикаляш света и научаваш множество факти за културата и традициите на множество страни.
М: Все още обяснител.

31.  За какво никога не ти остава време?

К: Винаги имам чувството, че колкото и да се опитвам, не успявам да отделя достатъчно време за близките за мен хора.
М: Да прочета достатъчно книги.

32.  Има ли любов от пръв поглед?

К: Не, любовта изисква време и опознаване.
М: Да.

33.  Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

К: Мога ли да кажа кораб? :)
М: Другар(ка).

34.  Кафе или чай?

К: Чай.
М: Чай.

35.  Компютър или лаптоп?

К: Лаптоп, по-компактен е.
М: Телефон.

36. Планина или море?

К: Тъй като съм израснал на морския бряг, планина е очевидният отговор за мен.
М: Планина, но с дълги преходи.

37.  Какво ти предстои в следващите месеци?

К: Множество подготовки и състезания, особено през наближаващия април месец, да се надяваме че предстоят и много пътувания между състезанията.
М: Световното по шахмат в Порто Карас, училище в НПМГ, PUMAC (математика) в Принстън и Всерусийската олимпиада по математическа лингвистика в Санкт Петербург, някое друго купонче. (бел.ред. - Към момента на публикуване на този материал някои от изброените събития вече са изминали. Вижте повече за участието във Всерусийската олимпиада през март т.г. тук)

38.  Поздрави събеседника си!

К: Пожелавам ти много щастие и време за всичко, което ти доставя удоволствие, също и да извлечеш максимално много от живота си.
М: 건배!

39.  Съвет към другите състезатели?

К: Ако искате нещо, не се отказвайте да се борите за него и то само ще дойде при вас.
М: Има и по-важни неща.

Днес в рубриката “Проектите на олимпийците” ви срещаме с Никола Каравасилев, бивш състезател по астрономия, и настоящ ръководител на не един национален отбор. Освен това преподавател и най-общо казано - ентусиаст.
Поводът за днешния материал е новото частно начално училище  Izzi Science for Kids, което ще следва методите на програмата STEAM (Science, Technology, Engineering, Art, Mathematics) на Cambridge Primary. А сред учителите в училището, което отваря врати през септември, е именно олимпиецът Никола.

----

Никола Каравасилев е възпитаник на НПМГ, която завършва през 2006 г.  с профил физика, след което записва Астрофизика, Метеорология и Геофизика във Физическия факултет на Софийския университет - с бакалавърска степен от 2010 г. , и магистърска от 2011 г. “В момента основно се занимавам с подготовка на ученици за различни състезания по физика и астрономия. Водя школи в Първа Частна Математическа гимназия. През следващата учебна година ще преподавам в новосъздаденото училище Izzi science for kids, за което ще говоря по-късно.”

Като ученик участва в три поредни Международни олимпиади по астрономия (2001, 2002 и 2003г.), а през 2009 г. е поканен да води отбора, който представя България в тази олимпиада, което прави и следващите две години.  През 2011 г. по негова инициатива страната ни се включва и в Международната олимпиада по астрономия и астрофизика. От тогава до днес, вече осем години, Никола е неотлъчно ръководител на отбора ни, който участва в нея ежегодно. (Към 2018 г. спечелените медали на МОАА са 22:  5 златни, 6 сребърни, 11 бронзови - бел. ред.)

Също така, младият ръководител е бил отговорен и за българските отбори от Международния турнир на младите физици през 2012, 2016 и 2018 година, като предстои и 2019 г. През 2017 и 2018 г. води и отборите за Международния турнир на младите естествоизпитатели. Лидерството му не спира до тук - от 2017 до сега Никола води и отбори на СМГ и ПЧМГ на Международната Жаутиковска олимпиада, а през изминалата есен - учениците на Международната олимпиада по експериментална физика.

“Без съмнение, любимият ми предмет в училище беше физиката.”, споделя Каравасилев, и с ръка на сърцето признава, че не си представя да работи нещо различно от това, което прави в момента. “Ако не бях станал физик (астроном) с еднаква вероятност можех да стана и футболист и заварчик :).”

Предвид динамичността и разнообразието на работния му ден, се интересуваме да разберем как минава един негов ден, но не се учудваме, че това изцяло зависи кой е денят. “Има дни, които прекарвам почти изцяло във Физическия факултет, например уикендите си. Тогава провеждам своите школи, в които се подготвяме за предстоящи състезания по физика и астрономия. През седмицата програмата ми е много различна, и както е модерно да се казва - динамична :). Много е вероятно да бъда открит в ПЧМГ, особено следобяд, защото тогава са школите ми. Може да ме намерите и във Физическия факултет, подготвяйки някой експеримент. През следващата учебна година все по-често, ще бъда и в новото ни училище - Izzi science for kids. “

В Izzi science for kids ще се изучават всички задължителни предмети, които са предвидени от МОН.  В добавка към тях ще има следобедни занимания по наука, в модерно оборудвани лаборатории, а също и занимания по интереси: всякакви видове спорт, танци, изучаване на музикални инструменти и т.н. Училището е двуезично и голяма част от заниманията ще се водят на английски език. По време на следобедните занимания ще използваме програмите на Cambridge primary.

Тяхната идея е децата да следват една много балансирана програма, в която да има акцент върху науката, но в никакъв случай да не се пренебрегват останалите аспекти на тяхното развитие. “Надяваме се, че по този начин ще успеем да изградим хармонично развити и критично мислещи личности.”

Астрофизикът ще води следобедните занимания по физика, като основната му задача ще бъде да представи тази сложна наука по достъпен и разбираем за децата начин. Също така, в лабораторията на училището ще води и свои ученици, с които се подготвят за различни състезания, за които се изисква експериментална дейност.

Вижте кои са другите замесени лица в проекта - сред екипа са и химикът Наско Стаменов, географът Димитър Желев и микробиологът Явор Денчев.

Тази година училището приема деца в предучилищна възраст, първи и втори клас. При наличие на интерес, възможно е да отворят приеми и за третокласници. Кандидатстването се състои от три етапа. В първия от тях, родителите трябва да изпратят снимка на нещо тримерно, което са изработили с децата си. Няма никакво ограничение от какъв материал и какво точно да се направи. “За нас е важно да видим какво е интересно на детето, а също така и каква е ангажираността на родителите му.”

Повече информация ще откриете на http://izzi.academy и на [email protected]

 В днешното издание на рубриката “Проектите на олимпийците” ви срещаме с Иво Дилов (дясно на снимката) и Станислав Димитров (ляво), възпитаници на СМГ и дългогодишни състезатели по математика и информатика на национално, балканско и международно ниво.

Понастоящем са студенти във Факултета по математика и информатика при Софийския университет, но още докато са в гимназията започват да подготвят и да помагат на по-малките да следват техните стъпки. През свободното си време пътуват и се забавляват, тренират гимнастика и плуване, но много добре знаят какво искат и обичат да правят. Те следват своето призвание и през изминалата година създават СиКадеми - образователен център за метаматика и информатика, за забавно и интересно решаване на задачи, подготовки за кандидатстване и специализирани състезания.

Иво Даниел Дилов е носител на бронзови медали от Балканиада по информатика 2015 и Жаутиковска олимпиада (по информатика) 2014, както и на сребърен медал на Жаутиковска олимпиада (по информатика) 2016. Продължава да се състезава и до сега като студент, като най-значимото постижение е класирането на отбора му (Иво, Даниел Атанасов и Антон Чернев) на световните финали на студентското състезание по програмиране - ACM ICPC 2018. От над 10 години български отбор не се бе класирал, а те успяха да се издигнат до 56-о място.

Станислав Георгиев Димитров като ученик участва в националните състезания по математика, на Всерусийската олимпиада по математика, Шаригинската геометрична олимпиада и турнира на Младите математици, но като студент рядко намира време за математически състезания.  Той е и един от авторите на сборника “555 задачи по геометрия. Решения по “Геометрия в картинки” на А. В. Акопян” (прочети повече тук).

И двамата са ангажирани с образованието си по Компютърни науки в СУ, където се нагърбват с нелеката задача да вземат 3 и 4 курс за една година. Иво води школи в SIcademy, Телерик и СМГ, подпомага националните състезания по информатика с авторски задачи, но е намерил време да поработи и по интересен deep learning проект на американска компания. А Станислав съчетава работата с деца и с водене на упражнения във ФМИ.

Иво споделя, че ясно помни, когато за първи път стъпва “от другата страна”. “Бях още 7-ми клас и Яшу, който ме беше научил да програмирам в 5-ти клас, ми предложи да му помагам с преподаването на тазгодишните петокласници, които тепърва прохождаха в информатиката. До този момент ми изглеждаше сякаш всеки, който разбира от програмиране, може да го преподава на тези, които не разбират. Тогава осъзнах колко съм грешал! Как да обясниш това, което на теб ти е очевидно на човек, който дори не разбира основите? Трябва не просто да разбираш от това, за което говориш, ами да успееш да се поставиш на мястото на ученика и да подбереш точните думи, с които да го насочиш в правилната посока. Математиката много ми помогна за това, защото там те учат точно как да обясниш как от “неубеденост в X” да стигнеш до “убеденост в X”, демек да докажеш X. И така след още много лагер школи, курсове и обучения, които съм водил, стигнах до там където съм сега.”

Станислав открива, че му харесва да работи с деца и в първи курс усилено изготвя планове, задачи и подходи за по-ефективна работа. “Бил съм жури на Младежката Балканска олимпиада през 2017, когато България беше домакин на събитието (във Варна - бел. ред.), както и две поредни години съм част от международното жури на Турнира на младите математици.”

В момента екипът от преподаватели в СиКадеми е от 4 човека - освен Иво и Станислав (когото всички наричат Стенли), Костадин Гаров (бронзов медалист, БОМ 2016) и Станислав Йорданов - всички бивши състезатели с участия на международни състезания. Идеята за създаването на своя академия се се ражда още през 2017 г., а първите курсове стартират през април на изминалата година. “След цяла година водене на редовни курсове, Стенли беше решил, че много неща в процеса на организация на курсове могат и трябва да бъдат правени по начин, който се фокусира над важното, а именно - обучението на децата.” Стартират с курсове по математика за 4-и клас, а сега имат курсове от 2-и до 8-и клас.  Основната част от курсовете подготвя младите ученици за състезанията по математика, пред които са поставени най-малките. А от тази учебна година подготвят и ученици от 7-8-ми клас за младежката балканиада по математика.

“Това, на което се осланя нашата академия, е състезатели да обучават състезатели в малки групи по интересен и забавен начин. Така ключовите знания и умения могат да се предават бързо и ефикасно. “, гордо отбелязва Иво Дилов.

Може ли човек да посещава школата, ако е начинаещ? “Да! Повечето курсове, които предлагаме, са за напълно начинаещи.”

На уебсайта на Сикадеми www.sicademy.bg има информация как може да се запише всеки желаещ.

Контакти
Телефон: +359 899856334, [email protected]
Адрес: Ж.К. Лозенец ул. Христо Смирненски номер 9